Часовниковата кула на Добрич: История, изградена от камък и време

Часовниковата кула в Добрич, един от символите на града и емблема на Етнографския комплекс, носи история, която обхваща няколко столетия. Нейното изграждане датира вероятно от първата половина на XVIII век, като кулата служи не само като практическо средство за измерване на времето, но и като архитектурен акцент, който оформя облика на тогавашния Хаджиоглу Пазарджик.

Първите сведения за часовниковата кула идват от словенския професор Руджиер Йосиф Бошкович, който през 1762 г. преминава през града. Той отбелязва съществуването на градския часовник в своите пътни бележки. Един век по-късно османски документ разкрива, че кулата е построена със средства, дарени от местното население. Архитектурата ѝ се отличава с дялани камъни, петоъгълна основа и конусовиден покрив, наподобяващ минаре, което подчертава естетическата стойност на този исторически обект.

През 1872 г. австро-унгарският етнограф и археолог Феликс Каниц описва кулата като изоставена и в лошо състояние. Скоро след това шейх Ариф Хикмет бей предприема възстановяването ѝ, като дарява два дюкяна с годишен наем, за да се осигури поддръжката на съоръжението.

След Освобождението на България през 1878 г. кулата преминава под грижите на местната управа на Добрич. През 1899 г. тя е превърната в противопожарен наблюдателен пункт, като към нея е добавена стая за дежурен, който подавал сигнал при пожар чрез фенер.

През периода на румънското управление (1919–1940 г.) кулата претърпява значителни промени. Надстроен е нов етаж с кръгла форма и гъбообразен покрив, а старият дървен чардак е заменен с кръгъл балкон. Въпреки тези изменения, кулата продължава да служи на гражданите като символ на времето и културната памет.

През 1965 г., по време на реконструкцията на централната част на Добрич (тогава Толбухин), часовниковата кула е съборена. Въпреки това, значението ѝ като културен символ не е забравено. През 1985 г. кулата е възстановена по запазена фотодокументация и с усилията на майстор Дянко Петков от с. Кладница, Пернишко, и местни занаятчии от с. Българево. Проектът е ръководен от арх. Витлеем Чалъков.

Новата кула е с височина 21 метра, а часовниковият ѝ механизъм, тежащ 250 кг, е изработен от майстора-ковач Илия Ковачев от Габрово. Механизмът е създаден по образеца на старите възрожденски часовници от Елена, Дряново и Трявна. Камбаната на кулата, тежаща 320 кг, е отлята в цеха за камбани към Св. Синод в София и за първи път прозвънява на 28 юни 1985 г.

Днес часовниковата кула на Добрич не е просто историческа реликва, а символ на наследството и духа на града. Тя напомня за времето, когато обществото е влагало не само средства, но и душа в изграждането на културни паметници, които остават вечни.