Художествена галерия – Добрич откри изложбата „Годишнини“, посветена на Морето
До 16 декември посетителите могат да се докоснат до уникалното изкуство на четирима изявени творци
На 18 ноември в Художествена галерия – Добрич беше открита изложбата ГОДИШНИНИ. "МОРЕТО" от фонда на галерията, посветена на годишнини на изтъкнати български художници, оставили значима следа в изкуството. Експозицията отдава почит на творчеството на Атанас Попов, Христо Каварналиев, Георги Баев и Никола М. Даскалов, като предоставя на посетителите възможност да се запознаят с богатия им принос към българската култура. Изложбата може да бъде разгледана до 16 декември.
Атанас Попов е роден на 5.11.1894 г. в добричкото село Паскалево, в семейството на известния добруджански фолклорист свещ. Павел Атанасов. Гимназиалното си образование получава във Варна, тъй като българската гимназия в града е закрита от румънската власт след първата окупация на Южна Добруджа. През 1927 г. завършва Академията за изящни изкуства в Букурещ, а малко по-късно и Философския факултет на същия град.
Първата изява на Попов като художник е през 1922 г. – самостоятелна изложба в Кюстенджа (Румъния). Изложба на Атанас Попов организирана в Букурещ през 1929 г., свидетелства за големите творчески успехи на добруджанските художници, предизвиква гордост у добричлии, ласкави отзиви сред румънската критика и привлича вниманието на френски ценители, като публикации за нея се появяват във френски списания.През 1937 г. е поканен от българската общност в Кюстенджа (Румъния) да нарисува иконите на иконостаса и купола на църквата „Св.Св. Кирил и Методий“.
Атанас Попов твори и работи в много насоки: живопис, театрално дело, сценография. Той е театрален деятел, основател на добричкия драматичен театър, дългогодишен негов директор и режисьор-постановчик. През 1928 г., след завръщането си в родината, основава първата българска драматична трупа „Студия“, при Българското културно общество в града, която просъществува под негово ръководство до 25.09.1940 г.
В годините 1941 - 1952 е директор и художествен ръководител на новосъздадения Добруджански драматичен театър, след което от 1954 до 1958 е директор, режисьор и секретар на Съюза на артистите в България. Неговите постановки оставят трайни следи в творческия живот на Добричкия театър. Завършва земния си път на 18.11.1980 г. в София.