На 4 декември почитаме Света Великомъченица Варвара
Света Варвара, родена в аристократичното семейство на езичник от Илиопол, е известна със своята изключителна красота и благочестив дух. Младата девойка, след като се среща с християнството и приема свето кръщение, предизвиква яростта на баща си, който не може да приеме новата ѝ вяра. Със съгласието на местния управител, той нарежда да я измъчват и накрая я осъждат на смърт. В резултат на изпълнената присъда, Варвара е обезглавена.
Божественото възмездие не закъснява: както нейният баща, така и управителят на града, скоро след смъртта ѝ, са ударени от мълния, което се възприема като наказание за техните жестоки действия.
Мощите на светица Варвара по-късно са пренесени в Константинопол през VI век, а тя бързо става символ на защита за всички, които умират внезапно или преждевременно.
В България, тя е свързвана с поверия, които я представят като защитничка на децата срещу болести като дребна шарка, и в някои региони я наричат "Баба Шарка". По този повод, жените в миналото приготвяли специални "къпани" питки – тесто, което се вари, преди да се оформи на питка и да се изпече. Тези питки, намазани с мед, се раздавали за здраве и в знак на почит към светица Варвара.
В Добруджа, например, вечерта преди нейния празник, се подготвя трапеза за "Баба Шарка", на която се поставят медена питка, съд с вода и мед, както и пешкир – символи на благодарност и молба за здраве.
На този ден, наред с имената на Варвара, празнуват и хора с имената Вартоломей, Варчо, Варадин, Варка, и Варя, които почитат светица Варвара и нейното наследство на вярност, смирение и защита.
