Днес е Бъдни вечер - от постната трапеза до бъдника
Нощта, когато небето се отваря и сбъдва желания
24 декември е денят, който обединява християнския свят в очакване на Рождество Христово. Бъдни вечер, наричана още Суха Коледа, Крачун или Малка Коледа в различните краища на България, е празник, изпълнен с обичаи и символика.
На този ден православните християни отбелязват последния ден от четиридесетдневните коледни пости, а традициите, предавани от поколение на поколение, създават уникалната атмосфера на празника.
Според църковната традиция на този ден в една пещера край Витлеем се ражда Иисус Христос. Историята разказва, че необикновена светлина осветила небето, а ангел съобщил добрата вест на пастирите наблизо. Макар точната дата на Рождеството да не е известна, Църквата определя 25 декември за честването на празника още през VI век, заменяйки древни езически ритуали.
В България Бъдни вечер е изпълнена с народни вярвания и обичаи. Един от най-важните символи е бъдникът – дъбово дърво, което се изгаря в огнището. Неговият огън не трябва да угасва през нощта, защото символизира живота, светлината и топлината, които Иисус Христос носи на света.
Традиционната трапеза на Бъдни вечер е постна и включва нечетен брой ястия – 7, 9 или 11. Всяко ястие има своята символика: варен боб и жито за плодородие, чесън за защита от злото, тиквеник за сладост и мед за благополучие. Специално място заема празничната пита с късмети – тя е украсена с кръгови мотиви, символизиращи цикличността на живота, и съдържа дрянови клонки или монета за здраве и богатство.
Под масата често се поставя слама, напомняща за яслите във Витлеем, а трапезата се кадява с тамян от най-възрастния член на семейството, за да се прогонят злите сили. Обичаят изисква всички да седнат заедно и да не стават до края на вечерята – символ на семейната сплотеност и плодородие.
Нощта на Бъдни вечер е обгърната с мистика. Вярва се, че в полунощ небето се отваря, и ако човек си намисли желание, то непременно ще се сбъдне. На трапезата се оставя място за починалите близки, за да „присъстват“ и те на семейната вечеря.
След края на празничната вечеря софрата не се раздига – вярва се, че Божията Майка и предците ще дойдат да се нахранят. Пепелта от изгорелия бъдник пък се запазва, защото според вярванията тя носи плодородие и защитава нивите и дома от злини.
