12 януари: Денят на българското военно разузнаване
Началото на българското военно разузнаване е поставено през 1891 г. с Указ княз Фердинанд I
На 12 януари българските военни разузнавачи отбелязват своя професионален празник – Денят на военното разузнаване. Датата е официално обявена с министерска заповед през 1997 г., но корените на тази служба се простират далеч назад в историята – още през 19-и век.
Началото на българското военно разузнаване е поставено през 1891 г., когато с Указ княз Фердинанд I се създава звено към Министерството на войната за обработка на информация от българските дипломатически представителства. През 1907 г. се формира Разузнавателна секция към Щаба на армията, която официално започва дейност на 12 януари 1908 г.
От този момент военното разузнаване се превръща в ключов инструмент за събиране и анализ на информация, като се специализира в шифриране, дешифриране и радиоразузнаване.
През 20-ти век военното разузнаване преминава през множество трансформации. По време на Втората световна война неговите функции се разширяват значително, включвайки контраразузнаване, радиоразузнаване и връзки с международни партньори. В годините на социализма службата работи в тясно сътрудничество с ГРУ и сродни организации от Варшавския договор.
След промените през 1989 г. структурата и функциите на военното разузнаване са реформирани, като службата се адаптира към демократичните условия.
През 1997 г. 12 януари е избрана за официален празник на военното разузнаване, за да се отдаде почит на всички, които служат или са служили в тази специализирана структура. Датата символизира началото на организираната разузнавателна дейност в България и напомня за значимостта на службата за националната сигурност. През 2020 г. Служба “Военна информация” се преименува на Служба “Военно разузнаване”.
