Пчеларите алармират: Липсата на санкции насърчава фалшивия мед

Обсъждат се значителни промени в Наредбата за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека, които са на обществено обсъждане до 3 февруари 2025 г. Предложенията обаче породиха множество въпроси и критики от пчеларския бранш.

Основната критика е свързана с обединяването на четири различни директиви и то като допълнителна разпоредба в рамките на една наредба, а именно Наредбата за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени. Четирите директиви са:

• 2001/110/ЕО относно меда,
• 2001/112/ЕО относно соковете от плодове,
• 2001/113/ЕО относно конфитюрите, желетата и мармаладите,
• 2001/114/ЕО относно дехидратираните консервирани млека.

Представителите на бранша поставят въпроса: „Не е ли по-логично всяка директива да работи за своята наредба? Всяка директива да се транспонира в отделна наредба.“

Друг проблем е липсата на яснота относно това, кои конкретни текстове от директивите се транспонират в българското законодателство. „Трябва да се каже точно какво се въвежда и какво се изменя като текстове,“ заявяват представители на сектора. Липсата на конкретика може да доведе до злоупотреби.

Експертите от пчеларския сектор настояват, че всички промени в Директивата за меда трябва да бъдат транспонирани в Наредбата за меда с отделно разписани текстове. Бланкетните текстове, каквито са предложени в параграф 2 на Наредбата за желетата, няма да бъдат ефективни. „Старите текстове остават в Наредбата за меда. Те не са отменени или променени. Това ще е правно релевантно те да пораждат правно действие и преработвателите ще се възползват от тази възможност,“ предупреждават пчеларите.

Сериозни въпроси се поставят и относно правната основа на Наредбата за меда. В момента тя се издава на основание Закона за храните, което третира пчеларите като бизнес оператори. Според бранша това е неуместно, тъй като пчеларството е специфична дейност, която би трябвало да се регулира от Закона за пчеларството.

Те подчертават, че ако наредбата се издаваше на основание Закона за пчеларството, за нея щеше да отговаря Дирекция „Животновъдство“, а не Дирекция „Политики в агрохранителната верига“.

Интересен детайл е, че настоящият директор на Дирекция „Политики в агрохранителната верига“ е доц. Илиян Костов, който доскоро беше активен по въпроса за чумата във Велинград като главен ветеринарен лекар на България.

Един от ключовите аспекти на Директивата за меда е въвеждането на платформа за контрол върху качеството и борбата с фалшивия мед. Платформата трябва да бъде задължителна от 1 януари 2025 г., с тригодишен срок за внедряване.

Съгласно директивата България трябва да има двама представители в тази инициатива, като единият задължително е от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). До момента обаче няма официална информация кои са тези представители и какви позиции защитават.

На 4 октомври 2024 г. се проведе първото заседание на платформата в хибриден формат, но остава неясно дали български участници са взели участие. Това поражда въпроси за готовността на България да изпълни своите задължения в борбата с фалшивия мед.

В Германия вече се работи върху изграждането на референтна база данни от проби, която да помогне за откриването на фалшификати. Стига да иска, България също може да допринесе със свои проби. „Целта е да се направи масов скрийнинг от различни райони от доверени пчелари. За да може, когато се правят пробите, да се стъпи върху установен стандарт и референтна база данни,“ обясняват от бранша.

Липсата на конкретни действия в тази посока обаче тревожи пчеларите. „Колкото повече се бавим, толкова фалшификаторите работят по-добре,“ предупреждават български пчелари. Заедно със свои европейски колеги те настояват срокът за въвеждане на директивата да бъде съкратен от три на една година.

Още един притеснителен аспект на предложените промени е липсата на цялостна оценка за въздействието им. От бранша не могат да си обяснят защо за напълно нов нормативен акт е изготвен само частичен доклад за оценка. „В доклада за оценка на въздействието нищо не се споменава за оценка на въздействието на промените за меда. Докладът се отнася само и изцяло за желетата,“ посочват пчеларите. Тази липса на анализ породи съмнения за целенасочени действия, целящи да прикрият важни аспекти на директивата.

Липсата на санкции при неспазване на изискванията на директивата също е сериозен проблем. Пчеларите настояват за ясни и сериозни санкции, които да гарантират ефективността на новите правила.

Пчеларите изразяват опасения, че процесът по транспониране на Директивата за меда умишлено се бави. Това забавяне дава възможност на преработвателите да внесат и етикетират големи количества мед по старите правила. „Медът има дълга трайност. Така дори и спешно България да въведе Директивата за меда, това няма да има никакъв ефект дълго време, поне до изчерпване на етикираните количества,“ обясняват от сектора.