Църквата почита днес Св. преподобна Ксения Римлянка
Св. преподобна Ксения Римлянка е живяла през V век и произхождала от знатно и богато семейство в Рим. Светското ѝ име било Евсевия, което означава „благочестива“. Още в младежките си години тя показала силна вяра и се посветила на християнския начин на живот, а когато родителите ѝ пожелали да я омъжат, тя тайно напуснала дома си, за да избегне нежелан брак.
След като напуснала Рим, Ксения се установила на остров Кос, където наела скромна къща. За да подчертае стремежа си към духовно отречение и скромност, тя помолила всички да я наричат Ксения – „странница“. С времето била посветена за дякониса, отдавайки се изцяло на грижи за бедните, болните и нуждаещите се.
Колкото строга и самоотвержена била към себе си, толкова била милосърдна, нежна и грижовна към своите сестри в манастира и към хората, които я търсели за помощ. Животът ѝ бил пример за нестяжание (отричане от материални блага) и вътрешно смирение. Стараела се да укрепва вярата на околните, окуражавала ги да бъдат усърдни в молитвата и да се доверяват на Божия промисъл.
Последните ѝ мигове настъпили, когато епископ Павел, заедно с клира и вярващия народ, чествал паметта на св. Ефрем Миласки пред неговите свети мощи. Тогава преподобна Ксения усетила, че краят ѝ наближава, и останала сама в храма. Намерили я починала по обяд, облечена в най-скромни дрехи. Епископът положил тялото ѝ в гроб, който тя сама била посочила. Споменът за добродетелния ѝ живот и дълбокото ѝ смирение останал жив сред вярващите, а св. Ксения Римлянка продължава да бъде почитана като образец на милосърдие и всеотдайна любов към Бога.
Според православния календар имен ден на този ден празнуват Аксения, Аксиния, Ксения и Оксана. Името „Ксения“ произхожда от гръцката дума „ксенос“ (ξένος), която означава „чужденец, гост“, а в духовен смисъл подчертава идеята за странничеството на земята и търсенето на небесното отечество.
