Гласът на световната съвест в подкрепа на българската свобода представя фотоизложба
Регионалният исторически музей подреди фото-документалната си изложба „Гласове в подкрепа на свободата” във фоайето на Областна управа
Поводът за съвместната инициатива на двете институции е 147-годишнината от освобождението на Хаджиоглу Пазарджик /Добрич/ от османско робство, която отбелязваме на 27 януари. Изложбата представя реакциите на видни представители на световната общественост – журналисти, писатели, дипломати, политици спрямо варварското потушаване на Априлското въстание. Именно то изостря до крайност т.нар. Източна криза. Жестокото смазване на въстанието предизвиква възмущение сред обществеността в цяла Европа. В защита на българите се обявяват дори политици от Великобритания, чиято официална позиция е за съхраняване на статуквото на Балканите /с цел недопускане на руско влияние/ и запазване на териториалната цялост на Османската империя. Уилям Гладстон, четирикратен министър-председател на Обединеното кралство призовава: "Това, което става в България, доказва необходимостта от обединени европейски държави. Да сложим край на империите-убийци. Да накараме да замлъкнат фанатизмите и деспотизмите", Зверствата на башибозук и редовна войска са предадени обективно в рапорта на генералния консул на САЩ в Истанбул Юджийн Скайлър. Американският журналист Джънуариюс Макгахан пише покъртителни репортажи за кланетата в България. Руският дипломат Александър Церетелев недвусмислено посочва, че българите възлагат своите надежди за избавление най-вече на православна Русия. Поетът-революционер Христо Ботев преди да се качи на кораба „Радецки” и да поеме към безсмъртието, изпраща две дописки до европейската преса, с които призовава цивилизована Европа да защити българския народ, който е вдигнал оръжие, за да извоюва най-сетне своята свобода и човешки правдини. Неговият призив е чут и много от най-изявените личности на епохата застават в подкрепа на българската свобода – френския писател Виктор Юго, италианския революционер Джузепе Гарибалди, руските класици Фьодор Достоевски и Иван Тургенев, френския журналист Иван дьо Вестин. Опитът на Високата порта да прикрие зверствата се проваля именно заради съвестта и гражданската доблест на тези общественици, които не остават безучастни към геноцида над българите. В над 3000 журналистически материала в 200 европейски издания е разказано за извършените жестокости. В стотици писма, слова, литературни произведения гласовете на световната съвест призовават за незабавно уреждане на „българския въпрос”. Най-изявените защитници на българската кауза са представени във фотоизложбата, която ще остане във фоайето на Областна администрация до средата на май.