На 17 март почитаме Свети преподобни Алексий
Историята на светеца, който се отказал от светския живот в името на Бога
На 17 март православната църква почита паметта на Свети преподобни Алексий – човек Божий. Това е денят, в който много българи празнуват своя имен ден – Алексей, Алекси, Алекса, Алеко. Името „Алексий“ има гръцки произход и означава „защитник“ и „помощник“, символизирайки сила, решителност и добродетелност.
Свети Алексий се родил през втората половина на IV век в Рим, по времето на управлението на император Теодосий Велики. Той бил единствен син на знатно и богато християнско семейство, измолен от Бога след дълги години бездетие. Възпитан в духа на вярата, той отрано осъзнал своето призвание – да се посвети изцяло на Бога и да се откаже от земните удоволствия.
Въпреки неговото желание да приеме монашеството, родителите му уредили брак с благочестива девойка. В нощта след сватбата Алексий взел смело решение – да напусне дома си, за да последва Божия път. Напуснал тайно Рим и се отправил на Изток, стигайки до град Едеса в Месопотамия, където по това време се съхранявала светата Плащаница с неръкотворния образ на Спасителя.
В Едеса Алексий раздал всичките си пари на бедните и заживял като просяк пред един от храмовете. В продължение на седемнадесет години той водил живот, изпълнен с молитви, смирение и пост. Дори когато слугите на баща му пристигнали в града, за да го търсят, Алексий не се разкрил пред тях. Приемал подаяния от тях, но останал неразпознат.
Скоро Богородица разкрила на християните в града какъв велик Божи угодник живее сред тях. Изплашен от почестите, които започнали да му отдават, Алексий решил отново да напусне и се качил на кораб. Бурите обаче го отвели обратно в Рим, без той да подозира.
Пристигайки в Рим, Алексий решил да живее като непознат пред собствения си дом. Представил се като просяк и бил приет от родителите си, които не го разпознали. Те му отредили скромно място в двора си, където той прекарал още седемнадесет години, наблюдавайки мъката на своите близки, но останал верен на Божията воля.
В тежки времена за Рим, Бог открил на император Хонорий и папа Инокентий, че в града живее човек, чиито молитви могат да избавят столицата от бедствия. Започнало търсенето на този праведник, но когато най-накрая стигнали до Алексий, той вече бил починал.
В ръцете си държал свитък, в който разказвал за своя живот и за саможертвата си в името на Бога. Лицето му сияело, а тялото му било непокътнато. Близките му били потресени, осъзнавайки, че години наред той е живял пред очите им, но не са го разпознали.
Смъртта на Свети Алексий настъпила около 411 година. В негова чест бил издигнат храм в Рим, а историята му била разпространена в цяла Европа. В България житието на Свети Алексий – човек Божий било изключително популярно през Средновековието, а неговото послание за смирение, любов към Бога и отказ от земните блага вдъхновявало поколения наред.
