С концерт „Христос Воскресе“ смесен хор „Добруджански звуци“ ще ни поднесе образци от кантатно-ораториалната музика

В програмата са подбрани най-ярките произведения от кантатно-ораториалната музика. Обвит в мистерия, Реквиемът на Моцарт е създаден през 1791 г., само няколко месеца преди кончината на великия композитор, който така и не разбира кой е анонимният поръчител на последната му творба. Реквиемът на Верди е доста по-различен от традиционните образци - написан е във формата и каноните на католическата заупокойна меса като по стил е много близък до късните опери на автора – особено на „Аида“, която е създавана едновременно с Реквиема. Габриел Форе също композира Реквием, но отличаващ се от обичайния характер на този духовен жанр със своята лиричност. Композиторът работи върху него почти две десетилетия от живота си – от 1887 до 1900 г. Бароковият шедьовър Кантата „Глория“ от Антонио Вивалди – наричан композиторът на императорите и сираците, предвид дългогодишната му работа във венецианския дом за сираци „Оспедале дела Пиета“ е създадена в преломен момент от неговия живот. След като не успява да продължи работата си в сиропиталището, където чрез музиката променя живота на много от децата там, изпада във финансови затруднения и продава част от ръкописите си. Влиятелни особи, обаче му поръчват кантати, един от които е лично императорът Карл VI, удостоил го дори с рицарска титла и златен медал за заслуги. Месата като музикален жанр представлява циклично вокално или вокално-инструментално произведение по текстове на определени части от богослужението в църквата. Всъщност това са изпети молитви по тържествен и внушителен начин. Меса G Dur от Франц Шуберт е във формата на missa brevis (кратка меса), свързваща се с по-малките празници на католическата църква и обикновените неделни богослужения, съдържа шест части. От своя страна Меса ди Глория на Пучини – композиторът очертал кулминацията на италианската опера има по-скоро прославящ, светски, а не богослужебен характер. В частта Quitollis peccata например той е въвел мелодия на популярна народна песен от областта Тоскана, което предизвиква бурни противоречия в религиозното общество и макар посрещната с огромен успех от публиката е обявена за „небогослужебна“. Меса „Соленел“ (Petite Messe Solennelle) на Росини е друг изключителен хоров шедьовър и се приема за неговото духовно завещание. Както и другите творби в програмата, тя е прочувствено религиозно произведение, а финалът Agnus Dei е изпълнен с впечатляващ драматизъм. Petite Messe Solennelle е последната от неговите 150 вокални, камерни творби и пиеси, които нарича Греховете на старостта - Рéchés de vieillesse. Хендел създава ораторията „Месия“ през 1741 г. само за 24 дни. Композиторът работи толкова вдъхновено, че когато завършва втората част с хора „Алилуя“, облян в сълзи възкликва: „Мислех, че пред мен се е отворило небето и виждам Твореца на всичко тленно“.

Програма:
Антонио Вивалди /1678-1741/ - Кантата „Глория“
Джакомо Пучини /1858-1924/ - Меса ди Глория
Джоакино Росини /1792-1868/ - Меса „Соленел“
Франц Шуберт /1797- 1828/ - Меса G Dur
Габриел Форе /1845-1924/ - Реквием
Волфганг Амадеус Моцарт /1756-1791/ - Реквием
Джузепе Верди /1813-1901/ - Реквием
Георг Хендел /1685-1759/ - Оратория „Месия“