Среща с разказите на малкото куче Джими и неговият „Дневник…“ в Художествена галерия – Добрич

Художествена галерия – Добрич и Сдружението на писателите – Добрич, представят среща с разказите на малкото куче Джими и неговият „Дневник…“.

Събитието ще се състои на 03.04.2025 г. (четвъртък) от 17:30 ч. в Художествена галерия – Добрич. Четириногият приятел на хората отправя своите благодарности към издателство „Лексикон“, Министерството на културата, „Пътно строителство АД“ – Добрич, както и към Сашо Серафимов, който с усърдие е записал разказите му. Книгата ще бъде представена от литературния критик Драгомил Георгиев и самият автор – Джими.

Сашо Серафимов споделя:

„Дневникът на Джими е опит на едно малко куче да си води записки за своя живот сред хората. То няма представа от човешкото време. И защо хората са го разграфили на месеци и години. Поради тази причина неговите записки не са датирани.
Малцина са и хората, които разбират кучешки език. И тъй като няма как да бъде прочетен един такъв дневник от тях, Джими ме помоли да записвам историите.
Той своите записки на кучешки директно ги предава в кучешката библиотека. Интересното е, че аз също участвам в събитията, които описва моят четириног приятел, но винаги се впечатлявам от разказите му, които по-скоро приличат на шеговит укор към човешките същества и техния начин на живот.
Любопитното е, че за разлика от хората, кучетата са много по-миролюбиви. Така твърди и Джими. Те затова и не носят оръжие, не водят войни. Може и да се разгневяват понякога, но любовта им към човека е много по-силна.*“

Джими допълва:

„Всичко, което съм разказал в тази книга, е записано от Сашо. Е, някои неща, що се отнася за хората, е премълчал, за да не се обиди човешкият род, но в повечето случаи беше коректен.
За себе си мога да кажа, че съм носител на много награди, заради геройствата, които проявявах в разказаните приключения – за битката ми с орела, за бягството на козите, за спасението на врабчето, което, май не беше врабче, и още много други.
Но най-скъпоценната ми награда е, че обичах и бях обичан.“

И завършва с размисъл за свободата:

„Много ми се искаше да напиша стихотворение за свободата, защото откакто се е появил човекът, все се бори за нея. Но тя е толкова широка и необятна, пълна с революции, въстания, болки и страдания, че като влезеш в нея, се загубваш. Макар често да попадах в капана ѝ, аз все още не мога да я обясня.
Затова съм измислил само припев:

Ах, ах свободата!
Ще ти изяде главата!“