Велика събота е!

На 19 април отбелязваме Велика събота – последния ден от Страстната седмица и едно от най-значимите събития в православния календар. Това е денят между разпятието на Христос и Неговото възкресение – време, изпълнено със смирение, мълчание и надежда.

На Велика събота вярващите се покланят на погребаното тяло на Исус Христос, положено в гроба след страданията на Разпети петък. Според Свещеното писание, в този ден Спасителят слиза в ада, за да освободи душите на праведните, живели преди Него.

В традицията, това е ден на въздържание – не се подхваща тежка работа, не се веселее. Жените отдават почит на своите покойници, като посещават гробищата, раздават боядисани яйца и хляб „за душите“. Точно в този ден се довършва боядисването на великденските яйца, ако не е направено на Велики четвъртък, и се месят обредните хлябове и козунаци за празничната трапеза.

Според Евангелието, Йосиф Ариматейски и Никодим снемат тялото на Христос от кръста и го погребват в нов каменен гроб, изсечен в скала. По настояване на първосвещениците, на входа на гроба е поставена римска стража, тъй като те се опасявали, че учениците може да вземат тялото и да кажат, че Христос е възкръснал, както сам предсказал.

Вечерта на Велика събота в храмовете се отслужва празнично богослужение, което преминава в Пасхалната служба. В полунощ духовникът възвестява Възкресението Христово с думите:
„Христос Воскресе!“
а вярващите отвръщат:
„Воистина Воскресе!“

Вярващите палят свещи от запаления огън, изнесен от олтара, и отнасят светлината в домовете си. Съществува обичай със запалената свещ да се обикалят стаите за здраве и благословение, като в някои краища свещта се пази цяла година – като символ на вярата, който може да бъде припален в момент на трудност.