Светъл вторник е!
Светлата седмица след Великден е сред най-духовно наситените периоди в православния календар. Всеки ден в нея носи своя символика, а вторникът – третият ден от Пасхалния цикъл – е ден, в който църковната тържественост се преплита с дълбоко вкоренени фолклорни вярвания.
На Светъл вторник православната църква отдава почит не само на Възкресението, но и на Божията майка – Света Богородица, като израз на благодарност за нейната закрила и застъпничество. Освен това се почитат и св. архидякон Стефан – първият мъченик за Христовата вяра, и св. апостол Андрей Първозвани – един от най-близките ученици на Исус.
Но въпреки духовната светлина, която носят тези тържества, народните традиции в България са белязали вторника със суеверие и предпазливост. Счита се, че вторникът не е подходящ за нови начинания – не се започва строеж, не се шие, не се преде. Вярва се, че жените, които кроят дрехи на този ден, може да овдовеят, а онези, които тъкат, рискуват лоша реколта или болест по децата.
Светъл вторник е и време за женски обреди – особено в някои краища на България, където момите извършват ритуала Ладуване. Това е обред, свързан с любовта и бъдещия брак, в който се гадае за женитба и се отправят молитви за щастлива съдба. Така, дори във време на духовно въздържание, народът намира начин да изрази надежда и вяра в доброто бъдеще.
Интересен е и паралелът с библейското число три – Светъл вторник е третият ден след възкресението на Христос. Символично това е денят, в който победата над смъртта вече е утвърдена, а вярата започва да се превръща в устойчива сила в душите на хората.
