На 25 април отбелязваме световния ден на ДНК

На 25 април отбелязваме Международния ден на ДНК – дата, която се е утвърдила като символ на едно от най-значимите открития в историята на човечеството. Това е денят, в който през 1953 г. учените Джеймс Уотсън, Франсис Крик, Морис Уилкинс и Розалинд Франклин променят разбирането ни за живота, публикувайки в престижното списание Nature първите данни за структурата на ДНК – молекулата, носеща генетичния код на всички живи организми.

Откритието на двойната спирала на ДНК не е било плод само на вдъхновение, а и на колективен научен труд. В основата на модела, представен от Уотсън и Крик, стои рентгеновата снимка, направена от Розалинд Франклин и Реймънд Гослинг – доказателство, че ДНК наистина има двойноспирална структура. Не по-малко значими са и т.нар. правила на Чаргаф, според които в молекулата винаги се свързват определени бази – аденин с тимин, а гуанин с цитозин. Именно това откритие показва как се копира и предава наследствената информация.

През 1962 г. Уотсън, Крик и Уилкинс получават Нобелова награда за физиология или медицина, макар Розалинд Франклин, чиито рентгенови данни се оказват ключови, да не е сред отличените – тя умира едва 37-годишна, четири години преди връчването на наградата.

ДНК е не просто молекула – тя е инструкционен наръчник за живота. Тя кодира информацията, по която се изграждат и функционират клетките, органите и организмите. Познаването на нейната структура позволява развитието на съвременната генетика, диагностика, генно инженерство, персонализирана медицина и дори съдебна експертиза.

• Всяка човешка клетка съдържа около 2 метра ДНК, но навита толкова компактно, че се побира в ядрото ѝ, което е с диаметър едва няколко микрометра.

• Ако съберем ДНК от всички клетки в човешкото тяло, тя ще достигне приблизително 34 милиарда километра – колкото 100 000 пъти разстоянието от Земята до Луната.

• 99.9% от човешката ДНК е еднаква при всички хора – само 0.1% ни прави различни.