БДЗП: РИОСВ даде зелена светлина на опасен проект за ветроенергиен парк

Миналия петък (09.03.2012 г.) Регионалната испекция по околната срева и водите - Варна издаде решение за предварително изпълнение на обжалвания проект за изграждане на ветропарк „Смин“. Това се случва въпреки ниското качество на данните и анализите на теренните проучвания, които са неубедителни в търсенето на доказателства, че ветропаркът няма отрицателно въздействие, съобщават от Българското дружество за защита на птиците.

БДЗП: РИОСВ даде зелена светлина на опасен проект за ветроенергиен парк

Проектът „Смин“ предвижда изграждането на 95 турбини, всяка с мощност от 2 MW, в сърцевината на зимовището на най-застрашения вид гъска в света – червеногушата гъска. Ветропаркът ще бъде разположен на по-малко от 500 м от защитената зона от Натура 2000 „Дуранкулашко езеро“ и на практика ще създаде стена от турбини между местата за нощуване на гъските – езерото и морето – и местата, където те се хранят.

 

Докато инвеститорът на ветропарка и неговите експерти твърдят, че мястото не е от съществено значение за вида и че гъските се хранят непосредствено около езерото, през последните две седмици полевите екипи на БДЗП установяват, че над 7500 червеногуши гъски се хранят точно в тези земи. Това потвърждава важността на мястото за оцеляването на вида, тъй като в момента над 20% от световната му популация се храни там.

 

Координираните действия по мониторинг на Международната работна група по червеногушата гъска доказват, че през последните няколко зимни сезона районът на Шабленските езера, и особено Дуранкулашко езеро, са единствените места, където редовно се концентрира значителна част от популацията на червеногушата гъска. Между 15 и 50% от известната популация на вида се концентрира само около Дуранкулашко езеро. Всички тези факти са тотално игнорирани в Оценката за въздействието на проекта върху околната среда и природозащитните цели на зоната по Натура 2000.

 

Разрешението от РИОСВ – Варна за предварително изграждане на ветропарка тотално игнорира принципа на предпазливост и се базира единствено на нискокачетвени данни, а в много случаи такива дори липсват, което не позволява вземането на информирано решение.

 

Всичко това се случва в контекста на напредналата наказателна процедура на Европейската комисия срещу България за невъзможност да осигури достатъчна защита на зоните от Натура 2000 в Крайбрежна Добруджа и за допускане на вредящо развитие на ветропаркове в ущърб на природозащитните цели на тези защитени зони. При всички случаи това ново решение на РИОСВ ще предизвика бърз напредък в процеса срещу България в Европейския съд, където субективните и нерелевантни аргументи, обикновено изтъквани в България, изобщо не се приемат.