Свързвам Добрич с топлина, спокойствие и забавление

1. Представете се с няколко изречения за нашите читатели.

Името ми е Стефан Николаев. На 27 години съм, последните 9 от тях съм в Бремен, Германия. Уча в Хохшуле – Бремен, нещо като университет, но не съвсем. Уча специалност архитектура и съм все още в 3-ти семестър. Баща ми ми беше казал, че студентските години са най - хубавите. И аз взех, че го послушах. Студентствам вече 8 години. Но това си е за мен. Имам познати българи, които завършват много бързо, други много бавно. Зависи от вас самите. За да мога да спонсорирам образованието си работя в момента като келнер през уикендите. Иначе съм бил детегледач и съм работил в конюшня.

2. Как взехте решението да заживеете в чужбина, какво Ви мотивира да направите тази крачка?

Любовта е сляпа. Влюбих се в едно момиче в Добрич. И  бях за първи път истински щастлив. Бяхме решили да учим в София. Аз кандидатствах в УАСГ или ВИАС, в лесото и в техническия. А тя актьорско майсторство в НАТФИЗ. Един тъпанар учител, обаче я стресна три месеца преди изпита й, при което тя се отказа и каза, че заминава за Германия. Ама как… ама защо… И така де, тя замина, мен ме приеха в Лесото с ландшафтна архитектура. Нашите не ме пуснаха като се надяваха да поумнея, но сърцето не поумнява - то чувства. Така де, след година и аз бях в Германия. Година - две бяхме заедно, но след това разбрахме, че не сме един за друг и се разделихме.  И по - добре. Беше ми много трудно след това. Знаех, че не е за мен, но все още я обичах. В същото време вкъщи имаше също много проблеми. Аз се опитвах да задържа болката за себе си за да не товаря нашите. Голяма грешка. Това доведе до по - големи проблеми. После имаше наркотици, алкохол и само такива простотии. Все още не съм се стегнал. Но тава пак си зависи от мен. Причината, поради която останах е, че записах това, което исках. Образованието тук е доста по - целенасочено от българското и моето особено е практическо насочено. Немската диплома с познания на немски език звучи добре като перспектива за работа.

3. Какво най-силно Ви впечатли през първия Ви ден в Бремен?

Многото националности най-вероятно. За първи път видях няколко тъмнокожи на живо. Изборът на жени е уникален, каквото ти душа поиска ;)

4. Трудно или лесно се адаптирахте към новата среда? Наложи ли се да правите компромиси?

Не ми беше трудно да се адаптирам, защото тук всичко е чисто и подредено, а и не бях сам. Беше нещо ново и хубаво. Не съм мислил, че ще работя такива простотии, но като трябва да се осигуряваш сам се започва от такива сеща. Не съм очаквал, че ще живея на такива места, но тук и лошите места не са толкова лоши, само дето наемът е малко по - различен, но и парите, които се печелят са различни. Адаптацията към по - доброто не е въобще трудна.

5. Какво не знаят българите за Германия? Странен въпрос. Знам ли какво знаят, че да знам какво не знаят. Аз не се интересувам много от тая държава. Ще си завърша и ще се прибера и ми е все тая. Който иска да знае нещо - има книги и интернет.

6. Какво научиха местните от вас за България и Добрич?

Местните, да бъда честен, не се интересуват много, много от България. Питат ме: Вие от къде идвате? И аз отговарям - България. – България ахааа. Стоичков, Лечков, ах как ни бихте тогава. Другото, което им е познато, са нашите курорти Златни пясъци и Слънчев бряг, а аз им се смея, че ходят в такива смотани курорти и им го казвам. И те питат къде е по-добре, но им е все тая. Все едно държавата ни е в Африка. Големи олигофрени са тия немци. Като коне с капаци, а се мислят за голямата работа. Горните етажи са добри, но като гледаш немците като цяло ние сме повече от тях. Иначе споделянето нещо не върви, не съм говорил много за Добрич. Сигурно е, защото гледам напред.

7. Контактувате ли с много българи, поддържат ли се нашите сънародници в чужбина?

Контактувам с хората, които са по моя път. Не търся българи, че да се запознавам с тях. Познавам 3-4, чувството, когато седнеш да си поговориш с тях е доста по-различно и по-топло от това с някой друг. Единственият човек, на който наистина съм помогнал тук, е българин. И бих помогнал с удоволствие и друг път.

8. Как отбелязват типичните български празници?

Както и в България. Празникът си е празник. Това, че съм далеч, не означава нищо. Яко е, че празнувам българските и немските. Първите няколко години не се прибирах за Коледа, защото мислех, че е разумно да работя, но се оказа грешка. Няма нищо по-хубаво от това да се прибереш за Коледа в България. Прибирам се три пъти в годината, два от тях са свързани с празници - Коледа, Великден и трети път през лятото. Дори на Бъдни вечер в Германия сам самичък си готвех нечетен брой вегетарианки ястия.

9. Кой е най-яркият Ви спомен, свързан с Добрич?

Свързвам Добрич с детството си, с тези безгрижни години, в които гледаш само да ядеш и да се забавляваш. Свързвам Добрич с топлина, спокойствие и забавление. Липсват ми приятелите от тогава.

10. Колко често се прибирате в България и Добрич? В каква посока се развиват те според вас след вашето заминаване?

В Добрич се прибирам при всяка възможност, но имайки в предвид, че семейството ми отдавна е в София, се прибирам само през лятото. Посоката е добра. Кръгозорът ми се разшири доста като видях всичко в Германия. Все пак е в първите 5. Има много което тук да се научи, което в България не може или ако може - по по–различен начин. Има много което да спечелите тук, стига да подходите правилно. Аз не подходих правилно. При всеки е индивидуално. Важното е да знаете какво искате. Ако знаете, тук може да постигнете много. Но не мисля, че е място, на което човек да живее. При мен е така.

11. Бихте ли се върнали отново да живеете в България? А в Добрич?

Искам да се върна в България като завърша образованието си. Планът е такъв откакто съм тук. Сърцето ми е в България. Вените ми са нашите реки. Обичам майка България. И искам да живея в България. Дали ще остана дълго зависи от нашите управници. Но и това зависи пак от нас. Обожавам Добрич, но ми е прекалено малък и спокоен. Страхотен град да отгледаш своите деца. Като се върна ще съм в София. Там човек има повече възможности. Това, че ще е София, е пряко свързано с семейството ми, но все пак и това е столицата и там става най–много.