Ако някой ден се върна в България, ще е в Добрич
Калина Тодорова е живяла в Англия и в САЩ, но се прибира на Стария континент и от две години е в страна с южняшка кръв, където я води любовта. С присъщата й скромност, отговаря лаконично на нашите въпроси, затова пък интригуващо и затрогващо. Носталгия я обхваща най-вече по празниците, защото й липсва магията на дома и с умиление си спомня за най-ранните детски години, разходките в парка и уханието на прясно изпечени фъстъци…<br />
1. Представете се с няколко изречения за нашите читатели
Казвам се Калина Тодорова, на 30 години, родом от град Добрич. Завършила съм ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” със специалност Стопанско управление и Магистратура по Финанси във СА” Д. А. Ценов” - Свищов. В България съм работила като отчетник счетоводство и касиер-счетоводител. От началото на 2010г. живея в Испания и се занимавам със собствен бизнес.
2. Как взехте решението да заживеете в чужбина, какво ви мотивира да направите тази крачка?
В Испания ме доведе любовта. Дойдох заради приятеля ми, който също е от Добрич.
3. Какво най-силно ви впечатли през първия Ви ден в града, в който заживяхте?
Чистотата, морето, палмите и спокойствието.
4. Трудно или лесно се адаптирахте към новата среда? Наложи ли се да правите компромиси?
Езиковата бариера за мен беше най-голямата пречка в началото, но бързо успях да науча езика. Испанците са много дружелюбни, общителни и добронамерени хора, винаги са проявявали разбиране и търпение и са ми помагали, особено в началото когато ми беше трудно да общувам на техния език. Компромис свързан с работата не съм правила, защото си я бях подсигурила преди да се преместя тук окончателно и знаех с какво ще се занимавам. Най-големият такъв, който съм направила е да оставя семейството си в БГ. Като единствена дъщеря, на родителите ми никак не им е лесно затова, че не съм до тях, но в същото време са щастливи, защото и аз се чувствам така.
5 . Какво не знаят българите за Испания?
Със сигурност много неща. Най-вече техните традиции и много богата култура, с която няма как да си запознат в детайли, освен ако не живееш тук. Но всички знаят, че Испания е страната на слънчевите плажове, средиземноморската храна, фламенкото, коридата, фиестата и сиестата.
6. Какво научиха местните от Вас за България и Добрич?
Като цяло за испанците България е "терра инкогнита". Цар Симеон II и Христо Стоичков са първата асоциация на средния испанец с нашата държава. Много от местните знаят, че българите са онези мургави хора с коня и каруцата. Но на голяма част от тях тази представа вече е променена. От мен научиха, че България е малка държава, но с голяма история и много красива природа, че българите са добри и трудолюбиви хора..
7 . Контактувате ли с много българи, поддържат ли се нашите сънародници в чужбина?
Живея в малък град и тук няма много българи. Няма я т.нар. българска общност. Контактувам с няколко души, които са ми стари познати от Добрич. Задължително си помагаме, когато се налага.
8. Как отбелязватe типичните български празници?
За Коледа, приготвям типичните български ястия, които трябва да присъстват на трапезата. За Великден боядисвам яйца. Празнуваме именният ми ден и задължително си връзваме мартенички за Баба Марта. Въпреки, че съм надалеко, се старая колкото мога да внеса празнично настроение чрез пресъздаването на българските традиции и обичаи, но без семейството до мен, не е същото. Особено по празниците най-много ми липсват и затова не мога да усетя пълната магия и емоция на Коледа или Великден, примерно.
9 . Кой е най-яркият Ви спомен, свързан с Добрич?
Имам много и красиви спомени със семейството ми, приятелите ми, и всеки един е ярък сам за себе си и ми носи положителни емоции. Мисля, че с най-голямо умиление се сещам за разходките, когато съм била малка с моите маминка Стоянка и дядо Георги в градския парк и аромата, който се носеше там на печени фъстъци, които аз обожавам и задължително ми купуваха. Никога не съм искала да живея в друг град в България, освен в Добрич. За мен винаги ще си остане най-скъпото място.
10. Колко често се прибирате в България и Добрич? В каква посока се развиват те според Вас, след Вашето заминаване?
Прибирам се веднъж или два пъти в годината, зависи от времето с което разполагам. Винаги се чувствам много щастлива и Добрич ми се струва все по-красив. Но за съжаление, перспективите за професионално развитие на младите хора в града са изключително малки.
11. Бихте ли се върнали отново да живеете в България? А в Добрич?
Ако някой ден се върна в България ще е в Добрич, но поне засега нямам такива намерения.
