Разказваме на португалците колко хубава е България, те ни питат защо тогава сме се махнали

1. Представете се с няколко изречения за нашите читатели.

Казвам се Александра Георгиева, на 22 години съм. От 2 години живея в Порто (Португалиия) заедно с приятеля ми Павлин, който също е от Добрич. В момента съм безработна, но наесен започвам висшето си образование - комуникационен дизайн, на английски език. Приятелят ми Павлин работи като заварчик в петролна рефинерия.

Павлин и Александра 

2. Как взехте решението да заживеете в чужбина, какво ви мотивира да направите тази крачка?

Решението беше взето бързо, не беше дълго обмисляно. Според течение на обстоятелствата решихме, че най-доброто за бъдещето ни е да заминем за чужбина. Застоят, в който се намират младите хора в Добрич (и въобще в България), липсата на възможности един млад човек да се развива, да живее пълноценно и да гради бъдещето си без нечия помощ или силен гръб и несигурността в утрешния ден ни помогнаха много да ваземем това решение. Бих изброила още много причини.

3. Какво най-силно ви впечатли през първия ви ден в Порто?

Естесвено първото нещо, което ни направи впечетление беше чистотата около нас, липсата на бездомни животни, културата на шофиране, пътища без дупки и магистралите в самите градове. Малки и дребни неща, но които ни заобикалят в нашето ежедневие. Усмихнатите хора по улиците, забързаното ежедневие, многото паркове с диви животни, разхождащи се на свобода, градинките пред жилищните сгради, многото сгради-паметници на културата със запазена старинна архитектура също правят впечетление. Порто се намира на брега на Атлантическия океан, през целия град минава река и е мнго живописно и красиво. Има силно развит туризъм.

4. Трудно или лесно се адаптирахте към новата среда? Наложи ли се да правите компромиси?

Аз по принцип трудно се адаптирам, но тук свикнах бързо. Просто си повтаряхме постоянно във всяка ситуация, че сме тук за по-добро бъдеще. Така по-лесно се правят компромисите. За мен много трудно е с езиковата бариера, аз нито една дума не знаех като дойдохме. Но Павлин беше идвал и преди в Португалия и знаеше достатъчно португалски, и лесно го понаучих. Най-трудно е да свикнеш с мисълта, че принадлежиш на друго място и не си близо до роднини и приятели. Правят се компромиси и в работата. Например един чужденец трябва да работи повече от португалеца на същата позиция и за същото заплащане, докато не се докаже.

На кафе на брега на океана 

5. Какво не знаят българите за Португалия?

Не мисля, че Португалия е много позната на българите и със сигурност много неща не знаят за нея. Като например културата и традициите, много са организирани и спокойни като хора. Не бих казала, че са много приветливи, но когато те приемат са много добронамерени и приятелски настроени.

6. Какво научиха местните от вас за България и Добрич?

В началото някои не знаеха дори къде се намира България, а които бяха чували бъркаха с Румъния или Украйна. Постарахме се португалците около нас да знаят къде се намира България, че сме в Европейския съюз и имаме много хубава природа. Старали сме се само от хубавата страна да представим нашата родина, въпреки че излиза въпросът "Защо сте се махнали тогава?". Разказвали сме им за снега през зимата, показвали сме им снимки от Добрич и красивите места на България, пускали сме им българска музика дори.

Кметството на Порто 

Още една снимка на кметството на Порто 

7. Контактувате ли с много българи, поддържат ли се нашите сънародници в чужбина?

Тук има българи от цяла България, но по принцип не поддържаме приятелски взаимоотношения с тях. Виждаме се рядко и мисля, че е достатъчно. Единствената причина е в отношението на българина към сънародник. Останала съм с впечетление, че вместо да си помагат, те си вредят един на друг общо казано. Има завист и лицемерие в отношенията между българите в чужбина, а дори и в България за жалост.

На брега на Атлантическия океан 

8. Как отбелязвате типичните български празници (именни дни, Баба Марта и др.)?

Отбелязваме всички български празници по нашенски. Имаме мартеници за Баба Марта, които ги изпращат роднините от България. Боядисваме яйца за Великден. Готвим типично български ястия. Стараем се да сме максимално близо до България, дори гледаме българска телевизия.

Старинната част на центъра на Порто 

9. Кой е най-яркият ви спомен, свързан с Добрич?

Помня центъра, жълтите плочки (които вече не са такива) и малките клюкарски кафенета, Старият Добрич, градската градина и езерото, малкия и спокоен град. Това е родният ми град и си спомням всичко от Добрич, и мисля, че винаги ще помня дори най-малките подробности от него.

Централната гара в Порто 

10. Колко често се прибирате в България и Добрич? В каква посока се развиват те според вас след вашето заминаване?

След първата година се прибрах за 2 месеца в Добрич и след 4 месеца ми предстои още едно кратко пътуване. Искам да се прибирам често в България, ако имам възможност.

11. Бихте ли се върнали отново да живеете в България? А в Добрич?

В момента мислим да останем да живеем в Португалия. В бъдеще мислим със сигурност да се върнем в България, но бихме се върнали в една друга, европейска и променена към по-добро България. Все пак това е нашата родина, там се чустваме у дома си, нашите роднини и приятели са там и там се чувстваме най-уютно. Но в момента не бихме се върнали, защото не мислим, че ще бъдем по-добре в такава държава, каквато е България в момента за огромна жалост.

Църква на брега на океана 

В парка на Порто 

Пауни в парка