Парите ще дойдат от потребление, не от стягане на колани

Фирмата съществува от 1994 година, ръководят е двамата братя Златан и Ивелин Златеви. Изборът им за самостоятелна дейност пада върху търговията с конфекция. Бизнесът им стартира с един магазин за дамска мода. Постепенно се преориентират и сега във всички свои обекти предлагат мъжка мода. Всъщност изборът им е предизвестен – баща им открива магазин през 1992 година по ул. „Гоце Делчев”, в който се продава всичко – от близалки до одеала и сешоари. Този тип смесени магазини в зората на демокрацията са много актуални.

Още през първата година, когато поемат бизнеса в свои ръце, братя Златеви съумяват да отворят и втори търговски обект, през 1996 година – трети. Две години  - 1995 – 97 търгуват основно на едро. С течение на времето веригата от магазини се разраства до седем – четири във Варна и три – в Добрич. Сега обаче, заради стесненото потребителско търсене фирмата е в почти изходна позиция – отново има три магазина. Миналата година два от варненските обекти прекратяват дейност, през януари т.г., затвориха врати и другите два.

"Бяхме представители и на „Пиер Карден”, припомня Златан Златев и обяснява западането на бизнеса с това, че се продават дънки по 300 и по 30 лева. „За високата цена във Варна няма никой, там положението е по-зле”, коментира търговецът и обяснява, че разделението в морската столица е много ярко. „Представители сме и на „Том Тейлър” – техните дънки са от порядъка на 100 – 160 лева и при средна цена на дънки като тая, също не се продават.”

Противно на схващането, че китайските стоки са най-нискокачествените на пазара, Златев заявява, че вече не е така.

„В Китай заплатата на една шивачка вече е по-висока, отколкото в България. А защо стоката им е по-евтина, а е толкова качествена вече? Защото работят повече!” 

Преориентирането от търговия с дамска в мъжка конфекция всъщност е със забавен повод

„За бала на брат ми, един шивач го „тапицира” ”, смее се Златев, „и аз отидох и купих 60 различни костюма в серии от една фабрика в Плевен”, възползвайки се, че е бил близо до града. Така му хрумва идеята да ги пусне в продажба. „Само мъжки костюми не бяхме продавали… полека-лека, направихме изцяло магазин за мъжка мода и магазин за дамска мода. Впоследствие наблягат на облеклата за мъже, изключително българско производство: ризи и панталони на „Тонела” – Русе, костюми на „Мони” – Плевен, връхни облекла на „Вени стил” – Пловдив.

Имате ли самочувствието, че налагате някаква модна линия в града?

Имаме самочувствие, че познаваме модата и добре се ориентираме, но не и че налагаме тенденции, казва Златев и уточнява, че този усет идва само от практиката. Той е завършил инструментално производство в ОТМЕ „М. В. Ломоносов”, т.е. „производство на специални инструменти за създаване на други инструменти”, пояснява Златан Златев. „По принцип това са високотехнологични инструменти, които обработват крайните инструменти, произвеждащи всички останали изделия.” Тук вероятно се крие и усетът му към качеството в дадено производство.

Между 2000 г. и 2007 г. фирмата се развива успешно и дейността й се разширява. Обектите стават седем – само за мъжка мода. Първият магазин на „Пиер Карден” в България го отварят във Варна, преди официалните вносители. Следва втори, в един от МОЛ-овете в морската столица. „Работихме силно няколко месеца… и дойде 2008 г. – в края на тази година всичко тръгна надолу. Оттогава досега работим вече с 60% по-малък оборот, т.е. с 40% от капацитета си”. Това неминуемо налага и съкращения – от пет души персонал в магазин, сега са редуцирани до двама. В момента във фирмата работят 12 човека.

Имате ли проблеми с кадрите?

По принцип най-добрите кадри са тези, които са излезли от училище и са дошли да работят при нас, и ние ги обучаваме.

Успявате ли да ги задържите впоследствие, като изключим наложителните съкращения?

От много години работят във фирмата, няма текучество. Успяваме да ги задържим било то с работни заплати, било с добри условия на труд и добро отношение.

Как виждате развитието на фирмата?

В момента няма такова. Трябва да задържим това положение още малко, докато реши правителството да приемем американския модел – че трябва да се харчат пари, за да се развива икономиката. Парите ще дойдат от потреблението на хората. Трябва да се повиши покупателната им способност – за мен това е начинът да се изплува от кризата, а не да се стягат коланите. От 2004 до 2007 година сме реинвестирали по над 150 000 до 200 000 лева всяка година в нови обекти, ремонти. Сега е невъзможно да се говори за това. В момента гледаш да задържиш нивото на стоката, която е в магазините и на оборотните средства.

Компромиси правите ли и от какъв характер?

Компромис си длъжен да правиш винаги, както всеки човек – в бизнеса – също. Собствените си разходи сме свили максимално, но в качеството на предлаганата стока се стремим да не правим никакви компромиси, защото имаме име, което не искаме да губим и работим вече 18 години.

С какви производители работите напоследък?

Основно с български. Имаме договор и с една словенска фирма „Спортина”, която е представител на „Том Тейлър” за Североизточна Европа – от три години работим заедно и сме представител на марката за региона. Не е лесно да бъдеш нечий представител – трябва да се покрият изискванията за визия на обекта, не може навсякъде да се продава тази марка.

Работейки с външните фирми виждате и как им се отразява на тях кризата

„Спортина” март месец бяха на пет милиона загуба, така че проблемите са и на европейско ниво, не само у нас.  Освен дистрибуцията, партниращата ни фирма има и търговия на дребно в цяла Словения, Сърбия и България, но...

Но, каква е разликата между нас и тях?

Разликата е в мащабите. Процентно търпим едни и същи загуби.

Българският производител как се чувства в момента?

Единствено който е експортно насочен се развива. Който държи на високото качество, поне в нашия бранш. Имам колега – производител, който в момента си увеличава капацитета двойно. Но той шие изцяло за Европа, САЩ и Канада, и то само за сериозни марки като „Пиер Карден”. Само който шие скъпо ишлеме, само той работи.

Формула за успешен бизнес

Много труд – 16 часа работа.

Ниската производителност на труда на българина мит ли е или наистина сме си мързеливички?

Да, аз Ви дадох пример с Китай – себестойността на едно изделие при еднакви заплати в България и там, е два или три пъти по-ниска в азиатската държава.

Тук вече опираме до отговорността и задълженията, мотивацията каква е?

Тя е извън работното място.

Има ли добър вкус българинът?

Българинът не само има вкус, но и обича да се носи добре. За разлика от немецът, който ходи, както му удобно, италианецът както е по модата, дори и с най-неудобните дрехи, обаче – модерен, нашенецът се облича с вкус, като съчетава удобството и качеството.