Трябва само малко национализъм и желание да си помагаме, за да стане България достойна държава

Трябва само малко национализъм и желание да си помагаме, за да стане България достойна държава
Иван Иванов е едва на 24 години, но времето след навършване на двайсетилетието си прекарва в чужбина и вече има житейски опит от две европейска държави -"ниската земя" и на "острова". Нидерландия е известна с дигите си, вятърните мелници, дървените обувки, лалетата и осезаемата толерантност в обществото, но дали е така? Как посрещат българите и в другото кралство - британското, разказва нашият събеседник в днешното издание на рубриката ни "Добричлии в чужбина".

1. Представете се с няколко изречения за нашите читатели

 

Казвам се Иван Иванов и съм на 24 години, от Добрич. В чужбина съм от три години и половина, а в Лондон - от четири месеца. Живея с приятелката си - бразилка, с която се запознах в Холандия. От скоро работя в хотел, който е в топ 100 на Лондон, а през свободното си време излизам с приятели или се занимавам с фотография.

 

2. Как взехте решението да заживеете в чужбина, какво Ви мотивира да направите тази крачка?

 

Преди да замина бях студент в Международия Колеж в Добрич. Програмата беше от партньорски университет в Холандия и включваше едногодишно обучение в Холандия. След първата година, с още няколко колеги решихме, че така или иначе трябва да идем, защо пък направо да не се преместим там по-рано (цената за семестър беше същата). И така беше взето решението. Дори нямах търпение, защото ми беше дотегнало от еднообразието в Добрич.

 

Утрехт - Trick doorУтрехт - Trick door

 

3. Какво най-силно Ви впечатли през първия ви ден в чужбина?

 

Първият ми ден беше в град Арнем в Холандия и всичко ми се стори много подредено - пътищата, велоалеите, пешеходните пътеки, сградите - всичко си имаше място, и всичко беше чисто. По-нататък забелязах, че всъщност нямаше нищо кой-знае-колко по-различно от това, което ние имаме в Добрич, но е много по-поддържано и хората ценят това което имат.

 

pict5704

 

4. Трудно или лесно се адаптирахте към новата среда? Наложи ли се да правите компромиси?

 

Първите един - два месеца беше трудно да се адаптирам към новата среда и хора, но се запознах с няколко човека, открих някои нови приятели, и започнах да свиквам. Компромиси относно работата имаше и то много. В месеца, в който заминах -януари 2009-та година, щяха да падат забраните за работа, но както знаем, това още не е станало. Но това настрана: едното разрешение няма да помогне - при търсене на работа, самият факт, че съм българин имаше по-голяма негативна тежест. На хората там, а и сега в Лодон, не им се занимава с българи, поради славата която се носи, без значение дали имат личен опит, или базират мнението си на слухове, които са чули.

 

5. Какво не знаят българите за Холандия и Англия?

 

За последните три години живях в Арнем и Амстердам в Холандия, и в Портсмут и Лондон в Англия. Успях да разуча градовете много добре, а също и околностите. Българите не знаят, че нито Холандия, нито Англия могат да се сравняват с България като страна и култура. Като държава не сме много добре, но за това сме си ние виновни. Трябва само малко национализъм и малко желание да си помагаме, за да стане България достойна страна и държава. Друго което не знаят е, че за страни от ”първия свят”, интернетът им е много зле :) Ние като държава от „третия свят” имаме пет пъти по-добър интернет, на двойно по-ниска цена.

 

dsc07430

 

6. Какво научиха местните от Вас за България и Добрич?

 

С когото и да съм контактувал, винаги съм се старал да докажа, че лошата слава, която се носи за нас е необоснована. Някои хора не знаеха къде е България, а други я бъркаха с Алжир. Имаше също и такива, които са идвали и са запознати. Като цяло, запознавал съм ги с факти и събития от българската култура и съм показвал безброй мои снимки и интернет страници с информация и видео. Най-ефективният метод си остава посещението. Канил съм гости и всички са оставали очаровани. Разведох приятелката ми из Добрич и други местности и сега тя няма търпение да отиде пак.

 

7. Контактувате ли с много българи, поддържат ли се нашите сънародници в чужбина?

 

Разбира се. Често се виждам с едни от най-добрите ми приятели, с които съм се събирал в Добрич преди години и работих с няколко други българи, с които се запознах наскоро. Бях доверчив към няколко от новите ми познати, но лошото е, че ако човекът не ти е добър приятел, трябва винаги да очакваш да бъдеш ощетен по някакъв начин. Постоянно чувам българска реч из метрото и в автобуса, но не се втурвам в запознанства.

 

8. Как отбелязвате типичните български празници?

 

Традициите са голяма част от нашата култура и празниците се отбелязват винаги, било то заедно с други българи или самостоятелно.

 

9. Кой е най-яркият Ви спомен, свързан с Добрич?

 

Не мога да кажа кой е най-яркият спомен. Помня Добрич много добре, но най-много ми липсват мързеливите слънчеви дни в градската градина с приятели и вечерите по нашето Черноморие.

 

СтоухенджСтоухендж

 

10. Колко често се прибирате в България и Добрич? В каква посока се развиват те според Вас, след Вашето заминаване?

 

Преди се прибирах по един път на година за два три месеца, но вече си идвам по един-два пъти на година за по седмица. Както се развиват нещата, тази година дори няма да имам възможност да се прибера, а другата е много далече, за да се каже. Друг е въпросът, че всеки път, когато си дойда, има все по-малко и по-малко хора, а тези които са там, се занимават със същите неща и ходят на същите места както през 2008-ма година, преди да замина. Също така, както казах, виждам се с част от приятелите ми от Добрич, тук в Лондон.

 

pict0917_600

 

11. Бихте ли се върнали отново да живеете в България? А в Добрич?

 

Винаги съм казвал, че ще се върна да живея в Добрич, и ще го направя. За момента обаче, има много неща които искам да свърша преди това, защото ако се върна в Добрич/България, няма да успея.

 

pict1642_600

Споделете в социалните мрежи:

Google+