Добричлия преподава икономика на студентите в Нова Зеландия

1. Представете се с няколко изречения за нашите читатели – име, възраст, семейно положение, от кога и къде живеете в чужбина, професия, интереси?
Казвам се Владимир Петков. На 39 години съм и съм неженен. Работя като старши лектор по икономика в Университета Виктория в град Уелингтън. Моите специалности са микроикономика и индустриална организация, а изследователската ми област е приложна теория на игрите. Живея в Нова Зеландия от 9 години. Тук се преместих след завършване на докторантура в университета Корнел в САЩ. Любимите ми занимания са компютри, фотография и астрономия. Пристрастен съм към киното. Освен това много обичам да пътувам и да посещавам интересни места.

 

 

 

2. Как взехте решението да заживеете в чужбина, какво Ви мотивира да направите тази крачка?
Всъщност моите пребивавания в чужбина започнаха преди около 20 години. Като студент в Софийския Университет имах възможността да уча в Холандия и Германия. Но към академичната професия се насочих след едногодишна специализация в Оксофрд, Великобритания. Там се запознах с няколко изключителни българчета, които си бяха избрали такава кариера. Реших да последвам техния пример и да направя докторантура. Понеже икономиката като наука се развива най-активно в САЩ, изборът на университет бе сравнително лесен. Преместването ми в нова Зеландия бе по-скоро в резултат на случайност. Имах предложения за работа в няколко страни, но това на Университета Виктория бе с най-добри условия. Определено имах колебания по отношение на страната, понеже не знаех почти нищо за нея. Но в крайна сметка се оказа, че съм направил добър избор.

 

 

 

3. Какво най-силно ви впечатли през първия Ви ден в Уелингтън?
Първият ми спомен е от приземяването на самолета. Преди кацане пилотът направи кръгче над града. Бях поразен от красотата на мястото. Уелингтън е разположен на брега на залив на южния край на Северния Остров на Нова Зеландия. Крайбрежната част на града е много живописна. Често я сравняват със Сан Франциско. Самото кацане също бе силно преживяване – Уелингтън е известен с бурните си ветрове. Но летището ми направи приятно впечатление. Новозеландците знаят как да посрещат гости (туризмът тук е основен поминък).
Другото, което си спомням, бе умората. Полетът е много дълъг, часовата разлика е голяма (9 или 11 часа в зависимост от сезона), а освен това от лято се бях прехвърлил на зима. На следващия ден се разболях от настинка.  

 

 

 

4. Трудно или лесно се адаптирахте към новата среда? Наложи ли се да правите компромиси (с работата например)?
Моята аклиматизация протече сравнително безболезнено. Културен шок почти не преживях. Всички англоговорящи страни донякъде си приличат, а аз вече имах опит с Великобритания и САЩ. За бързата ми адаптация допринесе познаването на езика. Освен това ми вдъхваха чувство за сигурност временната квартира, която ми бе осигурена, както и фактът, че имах източник на доходи. В това отношение моите преживявания сигурно са по-различни от тези на типичните български емигранти. Със социалния аспект нещата бяха по-трудни. Нямах никакви познати в Нова Зеландия, а за създаване на добри приятели се иска време.
В професиално отношение компромиси не съм правил. Много харесвам работата си. Академичната професия има доста предимства. Предлага гъвкаво работно време и е свързана с многобройни пътувания. Заплатата е прилична и обществото ни третира с уважение. Освен това ни се дава възможност да контактуваме с интелигентни млади хора. Разбира се, в началото срещнах някои трудности. Иска се известна смелост да започнеш да водиш лекции на чужд език пред курс от 250 студента. Също така, създаването на перспективна изследователска програма ми отне няколко години. Но смятам, че вече съм преодолял тези проблеми.    

 

   

5. Какво не знаят българите за Нова Зеландия?
Общо взето в България се знае малко за Нова Зеландия. Нашите асоциации за тази страна са свързани преди всичко с филма „Властелинът на пръстените“. Действително този филм постави Нова Зеландия на картата на света. Режисьорът Питър Джаксън се превърна в национален герой.  Това е повод да споделя, че аз присъствах на парада по повод на световната премиера, която се състоя в Уелингтън през 2003 година. Имах възможността да видя на живо актьорите, участвали във филма.
На маорски език името на Нова Зеландия е Аотеароа (или „Страната на дългия бял облак“). Природата е невероятно красива. Такива сурови и величествени пейзажи не могат да се видят никъде другаде. Южният Остров  е особено впечатляващ.

 

 

 

Там се намират Южните Алпи и известни забележителности като Милфорд Саунд и ледниците Фокс и Франц-Йозеф. Куийнстаун с световна столица на адреналиновите спортове. Флората и фауната също са уникални. Например тук липсват хищни или отровни животни. Местни бозайници също няма, но пък разнообразието от птици е огромно. Хората съзнават какво природно богатство притежават и го пазят ревностно. Ако се съмнявате в това, опитайте се да внесете храна от чужбина – глобите са твърде солени!
Новозеландците, наричани още „кивита“, са малък народ (наброяват едва 4 милиона), но имат колоритна история. Това е първата страна, в която жените получават правото да гласуват. Дали са на света известни личности като сър Едмънд Хилари (първият покорител на Еверест) и трима Нобелови лауреати. Културата им е любопитна комбинация от маорски традиции и европейски ценности. В страната има много имигранти от всички краища на земята. По натура хората са приятелски настроени, топли и неформални. Практикуват много спортове, но ръгбито е национална страст. Миналата година тук се проведе световното първенство, на което станахме шампиони. Основните индустрии са туризмът и селското стопанство (на всеки човек се падат 8 овце).
Може би единственото ми оплакване е от местния климат. Той е умерен океански. В Уелингтън средната температура през зимата е 12 градуса, а през лятото - около 22 градуса. Вали много дъжд, а силните ветрове са често явление.  

 

 

 

6. Какво научиха местните от вас за България и Добрич?
Моето впечатление е, че хората тук знаят малко за България. Но са любопитни и с удоволствие слушат разказите ми. Провеждали сме дълги дискусии за българската история и политика. Няколко пъти носих от България бутилки с кайсиевата ракия на баща ми. Колегите ми от университета са й големи почитатели. Много от тях изразиха желание да ми дойдат на гости в Добрич и да опитат трушиите на майка ми. Разказвал съм им и за наши специалитети като боза, шкембе чорба и бахур. Но някои български особености са трудни за обяснение. Примерно опитът ми да опиша феномена „чалга“ бе срещнат с неразбиране. Не бяха чували и за нашето кисело мляко.

 

 

 

7. Контактувате ли с много българи, поддържат ли се нашите сънародници в чужбина?
Българската общност в Уелингтън е сравнително малка – около 50 човека. Хората са с различни професии, като в моя университет преподават още двама българи. Досега съм имал един студент от България. Понякога провеждаме срещи (основно по повод български празници), но това не се случва много често. Организацията на такива мероприятия изисква труд и време, което не всеки може да си позволи. Когато узная за такива събития, с удоволствие ходя на тях. Нямам нищо против да поддържам връзка с нашенци. Редовно следя българската преса в интернет и се информирам за живота там.

 

 

 

8. Как отбелязвате типичните български празници (именни дни, Баба Марта и др.)?
Коледа обикновено прекарвам в България. За Баба Марта приятели ми пращат мартеници по пощата. Както вече споменах, за 3-ти март и 24-ти май понякога се събираме с други българи. От нашите празници най-много ми липсва Великден. Кулинарните ми умения са ограничени и не достигат за направата на козунаци или боядисване на яйца.

 

 

 

9. Кой е най-яркият Ви спомен, свързан с Добрич?
Аз съм от поколението на прехода. Част от моята младост премина по време на социализма. Спомените от детството ми са свързани с него. Така например си спомням как посрещахме Дипломатическия корпус в Добрич. Това събитие значително промени облика на града. И аз бях пионерче както всички останали, ходил съм по организирани мероприятия и детски лагери. Тогава Младежкият Дом и Окръжната Станция на Младите Техници предлагаха редица кръжоци и извънкласни занимания за децата. По-късните ми спомени са свързани с Езикова Гимназия „Гео Милев“, където бях ученик. Образованието там бе на много високо ниво. Освен това човек създава най-добрите си приятели в гимназията. С тях сме извършили доста лудории.   
Разбира се, в паметта ми завинаги ще останат и архитектурните символи на нашия град: Телевизионната Кула, Високото Тяло, Стария Добрич, жълтите плочки на центъра и Градската Градина. Те придават специфичния облик на Добрич.

 

 

 

10. Колко често се прибирате в България и Добрич? В каква посока се развиват те според Вас след вашето заминаване?
Разстоянието от Нова Зеландия до България е огромно - около 20,000 километра. Понеже страните се намират на противоположни точки на земното кълбо, на практика няма значение дали се лети през Азия или Америка. От София до Уелингтън се сменят 4 самолета. Пътуването в една посока продължава около 36 часа – 24 часа във въздуха и около 12 часа престой на летищата.
Въпреки големите разстояния, обикновено се прибирам в България два пъти годишно: през декември и през юли. По този начин запазвам връзките с родината и хората там. Всяка година прекарвам поне два месеца в Добрич. Определено мога да кажа, че се прибирам в родния град доста по-често от някои мои приятели, които са останали да живеят в България. Гледам на големите разстояния по-скоро като на възможност, отколкото на пречка. Обикновено комбинирам полета до България с междинен престой и туризъм в интересни места. По този начин обиколих много страни в Южния Пасифик, Европа, Азия и дори Африка.
Дистанцията ми позволява да видя неща за България, които трудно бих могъл да се преценя ако живеех там. Освен това опитът и професията ми позволяват да правя сравнения и с други страни. Смятам, че в България определено има напредък. Животът се променя с бързи темпове. Повечето от тези промени са към по-добро. Според мен от няколко години град Добрич се развива в положителна посока. За съжаление младите хора все още трудно намират реализация там. Все пак имам приятели, които останаха в Добрич и успяха да постигнат много.     

 

 

 

11. Бихте ли се върнали отново да живеете в България? А в Добрич?
Засега моите краткосрочни планове не включват постоянно преместване в България. Смятам, че моите професионални перспективи са по-добри в чужбина, понеже в България науката все още няма приоритет. Но в по-далечно бъдеще нищо не е изключено.

 

 

 

 

 

Коледа в Нова Зеландия 

 

 

 

Ръгбито е най-популярният спорт в Нова Зеландия