Българите в Холандия си помагат, свързвам Добрич с Езикова и късните разходки в градската

1. Представете се с няколко изречения за нашите читатели – име, възраст, семейно положение, от кога и къде живеете в чужбина, професия, интереси? Аз съм Виолета. Тъкмо навършвам 24 години. От август 2011 съм в Холандия. С приятеля ми (също от Добрич) избрахме да дойдем в Холандия да учим магистратура в Университета в Тилбург. Първоначално живяхме за 4 месеца в Айндховен, а от миналия декември живеем в Тилбург. През юли завърших магистратурата си по Международно и европейско публично право. Интересите ми са свързани основно с правото и политиките на Европейския съюз.

2. Как взехте решението да заживеете в чужбина, какво ви мотивира да направите тази крачка? Лесно! Холандия е топ дестинация за висше образование и е предпочитана от все повече българи. Освен това на мен ми беше допълнително по-лесно, защото не дойдох сама тук. А и Холандия не е далеч от България. Няма океан, който да ни разделя. А понеже сме го изпитали на гърба си, докато живяхме за няколко месеца в САЩ, знаем, че понякога разстоянията плашат.

3. Какво най-силно ви впечатли през първия ви ден в града, в който заживяхте? Времето – беше ужасно и мрачно. Дъждът – никога не вали толкова силно в България. Тревата – ние не можем и да имаме толкова зелена и свежа трева. Също свежо зелената царевица в края на август. Водата навсякъде. Равно! Хора, които ти се усмихват и те поздравяват без да те познават. Страхотните жилищни квартали с детски площадки на всяка крачка. Университетът – невероятен и огромен кампус и страхотен интериор. И още много, много неща.

 

Университетът в Тилбург 

 

Кампусът 

 

Кампусът 

4. Трудно или лесно се адаптирахте към новата среда? Наложи ли се да правите компромиси? По малко и от двете. Трудно, защото имахме голям проблем с намирането на жилище, понеже отказахме да живеем в общежитията на университета. Трябваше да търсим сами, а тук наемането на жилище е доста сложен процес. Но този проблем ни срещна с една друга българка, която ни приюти в къщата си. Лично се запознахме с нея в Холандия, но и досега я чувстваме като най-близкия ни човек тук. И една тайна – тя също има добрички корени. И така приспособяването стана много по-лесно. Въпреки че според мен винаги първите дни и месеци на чуждо място са трудни по едни или други причини.

 

5. Какво не знаят българите за Холандия? На холандците никога не им е студено, но може да видите хора с ботуши дори и през юли-август. Същевременно сандали се носят от март до ноември. Холандците обожават да пътуват и в собствената си страна, и по света. Огромно удоволствие за тях е да се запознават с хората, седнали до тях във влака. Обикновено те заговарят за времето. То е винаги актуална тема, защото е страшно променливо. Холандците обичат да пазаруват от промоции, затова във всички магазини е задължително да има такива. За закуска и обяд ядат само сандвичи с тяхното сирене, подобно на нашия кашкавал. Съхраняват хляба си, според тях „свеж”, във фризера. Вечерят всеки ден в около 6-7 часа. Обожават градинарството и си наемат малки градинки извън градовете от по 100-200 квадратни метра. Всички деца спортуват нещо и започват да работят на около 16 години. Всяко семейство има куче или котка, или и двете. Отделят им много грижи. Събота и неделя е време за семейството, за пътувания и разходки. Ужасно много хора имат каравани тук. Карат малки коли! Холандците са и най-големите купонджии, които съм срещала. Имат празници за всичко, за което можете да си помислите (дори на прането – Laundry Day), а освен това празнуват и много чужди празници като Октоберфест например. Има много карнавали. Холандците са насядали по кафета и баровете навън дори и при минусови температури и никой няма претенции, че вътре в заведенията не се пуши. Освен това украсяват дововете си не само за Коледа и Великден, но и за всички семейни празници, като например – раждане на бебе, навършването му на 1 годинка, на 18 години, когато детето започва училище, както и в края на всяка учебна година. Възрастните хора и децата изглеждат особено щастливи тук в Холандия. Това е страхотно!

 

Така се гледа футбол в Холандия 

6. Какво научиха местните от вас за България, Добрич и Тервел? Разказваме им, че имаме най-красивата и разнообразна природа с планини, равнини, гори, пещери, скали, море, плажове. Съшо така, че много хора от нашия роден край се занимават със земеделие. Научиха за българската гайда, за „Излел е Дельо Хайдутин” в космоса. Както и че в България се говори на български, а не на украински, руски или полски. Научиха, че в България купоните продължават до зори, а не свършват в 4 часа.

 

В Тилбург, а и в Холандия като цяло, има страшно много българи. Нашите първи контакти бяха с българи. Да, всички много се поддържат. Както ви казах, в началото ние живяхме в българска къща в Холандия. Съседите ни също няха българско семейство от дълги години в Холандия. Гостите ни тази събота също са от България, че даже и от Добрич.

 

Централният площад в Тилбург 

8. Как отбелязвате типичните български празници (именни дни, Баба Марта и др.)? Традиционно, по български!

 

9. Кой е най-яркият ви спомен, свързан с Добрич? Езикова гимназия. Сутрешно тичане и късни разходки в градската градина. Албенският плаж всяко лято.

 

10. Колко често се прибирате в България, Добрич и Тервел? В каква посока се развиват те според вас след вашето заминаване? На Коледа и Нова година и за месец през лятото. Всъщност Добрич и Тервел се развиват като инфраструктура. Изграждат се красиви неща. Подновяват се старите. Но това, за което ми е тъжно е, че се затварят училища, а на останалите репутацията се свлича с всеки изминал ден. С образованието и възпитанието, които осигуряват училищата, шега не бива. Отговорността не следва да се размива, а да се поема! Друг много битов, но според мен ужасен проблем за Добрич и Тервел, е водоснабдяването. Трябва да се вземат мерки!

 

 

11. Бихте ли се върнали отново да живеете в България? А в Добрич? Вероятно да, но зависи от прекалено много неща. И за жалост на този етап не съм голям оптимист, че скоро обстоятелствата биха могли да ме убедят да го направя. Но никога нищо не се знае. Ще живея там, където се чувствам щастлива! Предварително не изключвам нищо!

 

Дипломиране 

 

Карнавал в Тилбург 

 

Стойка за колелета на гарата 

 

Когато Холандия има мач