Да запазим българското
Облъчвани от всякъде от чужди култури и ценности - от ориенталски до западноевропейски и американски, дори не усещаме как изчезват нашите, българските. А най-лошото е, че младите приемат това за напълно естествен процес. Най-хубавото обаче е, че за щастие има и тийнейджъри като Златина Стефанова - авторката на рубриката "Гласът на младежта", на които това им прави много силно впечатление. И както ще се уверите от статията й, не само на думи. Вече 12 години българските народни танци, които тя практикува в ансамбъл "Добротица", са нейна голяма страст. Авторката Златина е на 17 години, 11-класничка във Финансово - стопанска гимназия "Васил Левски" - Добрич.
uzunov
Да запазим българското
България - трябва да обичаме тази дума и да се превърнем в малко по-големи патриоти. Но за сметка на това постоянно се чудя едно и също нещо. Всеки ден си задавам един и същ въпрос – къде остана българското?
Все повече тийнейджъри не знаят как се играе дори българското право хоро и смятат, че е безсмислено да се научат. За сметка на това всички умеят да играят кючеци.
Все повече тийнейджъри спират да слушат български народни песни. Не казвам, че е нужно всеки ден да се слуша такъв тип музика, но е жалко, когато някой чуе народна песен и започне да се смее. За сметка на това всички знаят текстовете на английските песни. Трябва да се гордеем с българския фолклор.
С Фолклорен танцов ансамбъл "Добротица", в който тренирам сме изнасяли доста концерти извън България. Забелязала съм, че хората от другите страни се радват на народните танци повече от самите нас.
Друго нещо, с което трябва да се гордеем е българската история. Гордост са личности, като Васил Левски, Георги Раковски, Любен Каравелов и много други. Личности, които смъртта ги е направила безсмъртни. Те са умрели в името на България, а в днешно време има тийнейджъри, които се подиграват с тези святи хора.
Харесвам България заради красивата природа, фолклора и миналото й. Плаче ми се, когато видя хора, които унижават всичко това и не знаят кой е Васил Левски.
Друго нещо, което съм забелязала е, че все по-малко хора пишат с български букви в интернет пространството. Признавам си, че и аз не винаги пиша на кирилица, но ще поправя това. Все пак това е нашата българска азбука и не трябва да пишем с нея само в училище. Ние трябва да я запазим!
Знам, че когато прочетете това ще си кажете, че не съм включила неща, които в момента се случват в държавата. Няма как да пиша за нещо, което не разбирам, а и не всичко се върти около политиката, въпреки че и тя е важна. Това, което съм написала в статията е в съвсем друг смисъл и ще се радвам, ако се замислите малко или много.
Не се чудете къде е българското, то си заминава и ние не правим нищо за да го запазим!
Златина на 5 и на 17 години - на първата си репетиция с народна носия и днес
