Защо не бих се качила в машината на времето

Защо не бих се качила в машината на времето

Машина на времето...! Колко хубаво, но същевременно странно звучи. Хубаво, защото това е машина, с която може да управляваме времето. Странно, защото засега е нереално да си играем с времето, защото то си играе с нас. Ако тази технология съществуваше щеше да бъде доста използвана. Голяма част от хората имат желание да се върнат в миналото или да надникнат в бъдещето.

Основно ще искат да се върнат назад във времето, поради две причини – допуснали са грешка, за която съжаляват или преди време животът им е бил по-добър. Смятам, че дори и такава вълшебна технология не може да помогне на света. Почти всеки ден правим нещо, за което след това съжаляваме. Понякога дори повтаряме една и съща грешка няколко пъти. Това според мен е избор на самия човек. Сам избираш дали да съжаляваш за дадено нещо един път или да се измъчваш няколко пъти. Също така почти винаги хората правят нещо, за което ще съжаляват съвсем съзнателно. Знаят, че не трябва, но въпреки това отново постъпват по този начин. Със сигурност дори и науката не може да даде обяснение за такъв вид постъпка. Когато човек греши съзнателно донякъде е силен, защото още преди да сгреши, вече съжалява. Готов е да страда, да се скара с близките си, само заради един момен на слабост, а именно действие, което не трябва да се случи. Не казвам, че това го оправдава, а напротив дори донякъде го прави глупав. За жалост не съществува машина на времето, което означава, че сами трябва да се справим с миналото и да го преодолеем. Трябва да си вземем поука и занапред  да знаем как трябва и не трябва да постъпваме.

В началото споменах, че има хора, които искат да се върнат назад във времето, защото тогава са живели по-добре или искат да изживеят даден момент отново. Има хора, които харесват повече миналото си, защото скоро са допуснали дадена грешка. На такива хора не им остава нищо друго, освен да направят всичко възможно да се поправят. Така ще заобичат реалността и няма да искат да се върнат в миналото. Също така има хора, които искат да се върнат в миналото, за да преживеят даден хубав момент отново. Няма смисъл човек да чака да се върне назад във времето. Единственият вариант е да направи всичко възможно да изживее този миг отново. Ако това не е възможно, трябва да знаем, че винаги ни предстоят още хубави моменти, заради които след време ще искаме да се върнем в миналото.

Човек се учи от грешките си. Ако съществуваше машина на времето според мен нямаше да е интересно. Колко лесно звучи днес да направиш нещо, за което ще съжаляваш и утре чрез такава машина да го поправиш без да влагаш усилия. Смятам, че е по-добре за нас, че тази машина не съществува, защото така нямаше да полагаме собствени усилия. Учим се сами да поправим нещата, които не ни харесват. Също така се стремим отново да изживеем подобен хубав момент, заради който искаме да се върнем в миналото.

Други пък биха надникнали в бъдещето чрез тази машина. Това е напълно глупаво! Неизвестното е много по-интересно. Представете си колко ще е скучно, ако знаете какво ще ви се случи утре или след месец. По този начин ще се загуби тръпката на живота.

Ако машината на времето беше реална, не бих я използвала. Аз също съм допускала грешки в миналото и знам, че ще допускам и в бъдещето. Те са неизбежна част от живота. Точно провалите ме направиха силна. Също така не бих желала да погледна в бъдещето. Няма смисъл да знам какво ще ми се случи утре, но да не мога да го променя ако не ми харесва.

Времето винаги ще властва над нас. Никога няма да можем да го спрем, то винаги ще ни гони!