На днешната дата преди 100 години Йордан Йовков е ранен на фронта

На 18 юни 1913 г. в тежки сражения с гърците подпоручик Йовков е ранен близо до Смол /село в Южна Македония, на югозапад от Дойран/. Бивакът на полка е на връх Драма. Писателят е пренесен за превръзка в Гевгели. Среща се с Неделчо Д. Баев, който също е ранен, и на раздяла му дава 10 лв. Н. Баев разказва: Когато му казах, че се разделяме и че аз нямам нито стотинка, той ми отвърна: „Не се грижи! Аз имам 20 лева – ще ги разделим, стигат ни”.

Ето какво разказва по-нататък Неделчо Баев, боен другар на писателя: „Той даде на един войник златна монета – наполеон – за да го размени с дребни пари. Даде на мен 10 лв., а другите задържа за себе си. След като се разделихме, вече не сме се виждали.

Като офицер Йордан Йовков беше отличен човек. Войниците от ротата го обичаха повече от баща, защото през всичкото време на войната той не е смъмрил нито един войник. Ако някой от взводните командири нагрубеше някого, Йовков му правеше бележка, но по много деликатен начин. Като войник Йовков беше храбър и безстрашен. Говореше на войниците за качествата на войника...

С колегите си, офицери, не беше много общителен, защото често пъти ми е казвал, че не харесва тяхното държане към подчинените им войници, а от друга страна не одобряваше техния разкошен живот и комара, на който постоянно играеха. Йовков обичаше повече уединения живот. При почивка, той се отделяше настрана от ротата, без да се събира с колегите си офицери, и замечтан се разхождаше до свършването на почивката...

Често пъти в интимен разговор ми е казвал, че независимо от нашите победи войната ще свърши в наша вреда, и така стана…”

Минев, Димо. „Йордан Йовков. Спомени и документи”/Варна/ 1969, стр. 144

На снимката: Редакционната колегия на сп.”Отечество” и в. „Военни известия”, 1917 г. Седнали отляво надясно: А. Протич, пол. Й. Венедиков, пол. Ал. Цанев, Ал. БожиновПрави отляво надясно: Елин Пелин, пети по ред Добри Немиров, шести Димитър Подвързачов и седми Йордан Йовков