Казиното в градската градина – спомени и реалност

Казиното в градската градина – спомени и реалност
Зима е. Февруари е. Трифон Зарезан. Казиното е пълно. Компанията празнува. Млади, елегантни господа, с бели ризи и черни вратовръзки, с филцови шапки, вратовръзки или папионки, с папироси са насядали край масите.

Димът се носи леко под звуците на романса, идещ от фунията на патефона. Двамина келнери, в черно, с бели салфетки, наметнати на лявата ръка, а с дясната разнасят изпотени кани с червено вино и пълнят чашите. Носят току-що изпържени свински ребърца и наденички. Разговорът се върти около истината, около виното, около зимата, която спокойно ръси снежинки отвън. Фенерът отвън показва, че е свечерено. И десетте маси, подредени на източната и западната стена са пълни с апетитни хапки.



Тази картинка си представям и аз като си помисля за казиното в градината на Добрич. Годината е 1932. Наемателят Александър Кръстев е сменил интериора – в дъното на  стената, срещу входа, има високи лавици, а по тях отбрани бутилирани румънски вина и ликьори,  на бюфета в джамакина /малка витринка/, красиво подредени варени яйца и сухи мезета.
Рай за аристокрацията на Добрич.



Проектът на сградата




Лято е. Виното е сменено с по-леки питиета, до лавицата е сложена малка бъчвичка с бира, от която излиза прозрачен маркуч, а края му завършва в халбата. Бирата е пенлива и с дървена лопатка се отрязва пяната, като се напълни чашата. Масите са изнесени навън, с бели покривки. Великден е, градът се е изнесъл в градската градина. Щастливците са насядали по масите, пият бира и слушат Сарасате, изпълняван от Орфи, знаменитият циганин, облечен във бяло, виртуозът на цигулката, който точно в този момент  спира, покланя се аристократично и засвирва  цигански романси.
Тих и незабележим, край него минава прототипа на Люцкан с кошница цветя, а от небето се носи райският дъх на спокойната вечер...
Бях, може би, три-четири годишен, когато младите мои родители отсядаха понякога тук в летните вечери, по случай някакъв празник или защото беше неделя. Оркестърът, отдалечен на десетина метра от казиното, навътре в градината, свиреше и за тези, които не бяха успели да си намерят място по масите. Хората се спираха, приказваха, слушаха. А ние дечурлигата се щурахме из масите, духахме пяната от чашата или без да искахме се втурвахме към дансинга, специално издигнато място с подиум, за да се сблъскаме с някоя двойка, мълчаливо вслушваща се в себе си.



Празненства в казиното в Градската градина, началото на 40-те години на ХХв.


И тази елегия продължава до 1946 година, когато се забранява частната инициатива и казиното се превръща в хранилище на общинския архив, а след 1960 година се превръща в музей.

Но каква е историята:
Желание да се отвори питейно заведение в Градската градина има още през далечната 1884 г., когато в Община Добрич пристига прошение от Маринчо Георгиев. В него той моли кмета да му позволи да открие „Питейно заведение трета категория, което, „тъй щото полицията ще има възможност да го наблюдава”. Но това се случва в 1900 година. Общината построява павилиона и Алекси Момов, търговец на спиртни напитки, го взема през 1905 г. Архитектурния вид, който познава хайлайфа на град Базарджик, заведението придобива след 1932 г., когато наемател е Александър Кръстев. Това се разбира от едно писмо, написано на румънски език, изпратено до Кметството от Директора на Техническа служба, архитект, чийто подпис не се чете, е вероятният проектант на сградата.



Превод на писмото от румънски език


Както споменахме през 1946 г. казиното се приспособява за хранилище за общинския архив, а през 1952 г. за пръв път се прокарват ток и вода. До тогава вода се е носела от близките кладенци и се е ползвала като се е наливала в окачени мивки. По решение на партийното ръководство на града се нарежда събиране на средства от работещите граждани /самооблагане/ и с доброволен труд сградата придобива музеен вид. През 1960 година се открива първата музейна експозиция. Реконструкцията в момента възстановява точно лицевата част на сградата.




Уважаеми, читатели,
въпреки старанието ни да разберем името на архитекта на казиното, ние не успяхме да го открием. Ако вие знаете нещо повече, пишете ни, за да възстановим спомените за КАЗИНОТО, вълнувало толкова гражданите на Добрич в първата половина на 20 век.

Сашо Серафимов

Споделете в социалните мрежи:

Google+