Горчивата страна на шоколада

Годишно се консумират три милиона тона шоколад, от които половината в Европа. Зад красивите опаковки и изящно украсените бонбони се крие една тъмна страна на тази индустрия. Често добивът на какао е свързан с робски труд и най-вече с трафика и експлоатацията на деца в плантациите. През 2010 г. излиза документалният филм „Тъмната страна на шоколада“, който разкрива шокиращи кадри от използването на детски труд при добива на какао. Няколко журналисти година преди това изчезват в търсене на истината. Големите корпорации, изкупуващи ценната суровина, не искат да се разчува за споменатите практики.

По-голямата част от какаото се произвежда в Африка и Южна Америка - основно Кот д'Ивоар /почти 50 процента от вноса на какаова маса/ и Гана /30 процента от вноса на какаова маса/. Големите компании вносители отричат съществуването на трафик и използването на детски труд в плантациите, но в документалния филм можем да видим кадри, свидетелстващи за това. Мениджърите на компаниите отговарят, че трафикът е невъзможен, защото най-големите вносители на какао и производителни на шоколад подписват през 2001 година декларация за строг контрол над процеса на производство на какао в плантациите. Въпреки това трафик съществува, както и жестокости към децата, събиращи какаовите зърна. В Мали, която е една от най-бедните страни в света, ежедневно се избират и транспортират деца към Кот д'Ивоар. Граничната гара Зегуа служи за основна точка за разпределяне на децата към различните региони. От този пункт всяка година са прехвърляни през границата между 130 и 190 деца, идващи предимно от селските бедни райони. Повечето от тях са на възраст между 9 и 14 години.

Разследването на какаовата индустрия може да е много опасно. Няколко журналисти изчезват безследно в Гана, Мали и Кот д'Ивоар. През 2006 г. изчезва френско-канадският журналист Ги-Андре Кийфър, който разкрива в своето разследване участието на правителствата на тези държави в трафика на деца. Солидни суми биват превеждани от компаниите, производителки на шоколад, към определени правителствени представители. След като децата биват транспортирани до плантацията се настаняват в мизерни условия, без лекарска помощ, в почти пълна изолация от останалия свят. Всеки ден те събират какаовите шушулки, после ги обелват и сушат на слънце. За тази работа не им се заплаща, освен понякога с храна. Децата са изложени постоянно на пестициди, някои от които напълно забранени в САЩ и Европа. Техните ефекти са проявяват след 20-30 години и обикновено са пагубни.  

След като са изсушени зърната се изкупуват от посредници на несправедливо ниска цена – 1 евро за килограм. Те от своя страна ги продават на националните износители, които измиват и пакетират продукцията. Продават килограм зърна на цена от 2,5 евро за килограм. Фермерите получават 1 евро, а крайният производител на шоколад произвежда около 40 блокчета от него на цена от 25 до 90 евро, в зависимост от компанията. Според официални данни от обединената организация на шоколадовите производители, те допринасят за прекратяването на този трафик, харчейки над 6 милиона евро годишно за програми против трафика на деца и незаконния труд в плантациите. За сравнение за 2010 година, когато е заснеман филмът „Тъмната страна на шоколада“ само Нестле има над 12 милиарда оборот за годината само от производството и продажбата на шоколад. Представители на всички компании отказват да дадат интервю за филма или да коментират документалните кадри, доказващи наличието на детски труд в плантациите.  Въпреки това излизат с общо писмо, в което посочват, че не носят пряка отговорност и нямат контрол над процеса на производство, защото по-голямата част от плантациите не са тяхна собственост. Това е нелепо при положение, че само Нестле присъства в Кот д'Ивоар от над 50 години и респективно е сериозен икономико-политически фактор в страната.

Това, което можем да направим ние е следващия път, когато купуваме шоколад да се замислим от къде идва и какво коства на едно дете, за да стигне до вашето, което да му се радва. За щастие съществуват кооперативи от малки ферми в тези отдалечени държави, които продават своята продукция по интернет или в определени био магазини. Ценообразуването е справедливо, деца не се допускат в плантациите. Купувайки според принципа на феъртрейд, ние подпомагаме тези кооперативи и поемаме отговорността, която големите компании производители отказват.

Анна-Александра Богдева