Понякога ми се иска децата ни да имат детството, което ние сме имали в Добрич

Понякога ми се иска децата ни да имат детството, което ние сме имали в Добрич
В рубриката ни "Добричлии в чужбина" ще ви срещнем с Алекси Йорданов, който от 2005 година живее във Ванкувър. Интеграцията към обществото бе лесна, защото там няма разделение на местни и емигранти, споделя той. За тези 8 години семейството му е имало възможността да се прибере до родината само 3 пъти, като Алекси открива при всяко идване, че Добрич и България се променят в положителна посока.


1. Представете се с няколко изречения за нашите читатели – име, възраст, семейно положение, от кога и къде живеете в чужбина, професия, интереси?
Името ми е Алекси Йорданов, 39 годишен, семеен, с 2 момчета. Живея от 2005 година в Канада. Работя като софтуерен специалист/архитект. Обичам спортове - ски, сноуборд, футбол и тенис.



2. Как взехте решението да заживеете в чужбина, какво ви мотивира да направите тази крачка?
През 2003 година в разговор с едно момче от моя екип, ми обясни стъпките за емиграция в Канада. Мотивацията бе породена от липсата на положителни промени в нашето общество след разпадането на социалистическия строй.



3. Какво най-силно ви впечатли през първия ви ден във Ванкувър?
Необятната красота на природата и чистотата навсякъде. Предполагам, че читателите са запознати с факта, че Ванкувър се счита за един от най-прекрасните градове за живеене. Това е изключителен град, който е разположен в северозападната част на Северна Америка. Обграден от множество планини и разположен на океана, градът се характеризира с мек климат. Температурите през зимата са около 0-5 градуса, а през лятото 22 градуса.
Центърът на градът се нарича "даунтаун" и като всеки северноамерикански град е място за бизнес, изпълнено с небостъргачи, за да побере възможно повече работна ръка. Непосредствено до центъра е известният Стенли парк, намиращ се на океана. Млади и стари посещават парка, разхождайки се по океанската ивица, хората, които държат на фигурата си прекарват обедната си почивка там бягайки, други карат колелета или ролери.



4. Трудно или лесно се адаптирахте към новата среда? Наложи ли се да правите компромиси?
Новата среда е обширно понятие и има много измерения. Адаптацията към всяко едно от тях е различна. Например няма разделяне на местни и емигранти, което спомага за лесната интеграция към обществото. Намирането на квалифицирана работа е различно за отделните специалности и личности. Качеството на живот е много по-добро, но в същото време градът се конкурира с Ню Йорк и други известни градове по цените на имотите. Компромиси винаги се налагат, но важното е в края на крайщата човек да живее с чиста съвест и да бъде на положителната страна.


5. Какво не знаят българите за Канада?
Българските дипломи не се признават в Канада и повечето специалисти трябва да положат изпити, за да приравнят дипломите си.


6. Какво научиха местните от вас за България и Добрич?
Местни е трудно да се каже, защото огромна част от жителите на града са емигранти. Ако Ви се отдаде да посетите града, бихте срещнали хора от всяко кътче на света.
Едно от нещата, което съм споделял с познати е, че България е била добре развита в миналото. Нещата, с които можем да се похвалим са били качеството на нашето образование, безплатното здравеопазване, органичните хранителни продукти, липсата на бездомни, пестенето на ресурси (ток, вода) и др. Понякога се налага да поясняваме, че някои от така наречените гръцки продукти (кисело мляко, салати и др.) са всъщност български. Някои колеги вече знаят как се прави кисело мляко в домашни условия.
Говорейки за образованието ми прави впечатление, че болшинството от местните са тясно профилирани специалисти, което има своите минуси и плюсове. От една страна им липсва сериозна теоритична подготовка, поради което трябва да разчитат на други хора. Като прост пример малцина са хората, които биха могли сами да си сменят спирачките на колата. Често можете да видите специалисти от Източна Европа на позиции, изискващи широк поглед и опит в много сфери. От друга страна местните работници са сравнително по-практично ориентирани и подготвени.
Добрич като град в това отношение е дал много професионално квалифицирани специалисти - икономисти, певци, програмисти и т.н. както на България, така и на света. Благодаря на Бог, че аз имам честта да произлизам от този град.


7. Контактувате ли с много българи, поддържат ли се нашите сънародници в чужбина?
Обществото ни тук е сравнително по-малко от това в другите канадски градове. Българите от Монреал и Торонто се познават, подкрепят се в намирането на работа, прекарват времето заедно. Ние също се познаваме с няколко български семейства, живеещи в града и поддържаме връзки. Българско-канадското дружество на Бритиш Колумбия организира събирания всяка година. Тази година имахме отново възможността да слушаме музика и гледаме танци, представени от наши съграждани, живеещи във Ванкувър. Страницата на дружеството е http://www.bcsbc.ca/bg/


8. Как отбелязвате типичните български празници (именни дни, Баба Марта и др.)?
Празнуваме Рождество и Възкресение Христово както всички останали наши сънародници в и извън пределите на страната.


9. Кой е най-яркият ви спомен, свързан с Добрич?
Детските ми години, изпълнени с незабравими приключения и моменти, множество игри. Понякога ми се иска децата ни да имат детството, което ние сме имали в Добрич. Сред едни от най-близките ни приятели в ден днешен са няколко семейства от нашия роден град.


10. Колко често се прибирате в България и Добрич? В каква посока се развиват те според вас след вашето заминаване?
Ванкувър уви е доста отдалечен от Европа и пътуването е тежко. За последните 8 години моето семейство се е прибирало 3 пъти. Всеки път, когато се прибираме виждаме добри промени. Последно бях приятно изненадан от това, колко са любезни продавачите в големите вериги магазини. 


11. Бихте ли се върнали отново да живеете в България? А в Добрич?
Няма българин, който да не иска да се върне в родината си, да прекарва повече време с родителите и приятелите. Надявам се България да продължава да се развива в добра насока и един ден и това да стане.



По време на зимната Олимпиада във Ванкувър през 2010 година


Споделете в социалните мрежи:

Google+