Всяка минута в Добрич ми е ценна и свидна!

В Добрич е половината ми сърце, трябва да се върна, за да се почувствам цяла - това споделя Магдалена Стоянова, която от 4 години живее в Норвегия. С нея ще ви срещнем в рубриката ни "Добричлии в чужбина".

Всяка минута в Добрич ми е ценна и свидна!

1. Представете се с няколко изречения за нашите читатели – име, възраст, семейно положение, от кога и къде живеете в чужбина, професия, интереси?
Моето име е Магдалена Стоянова. На 44 години съм и имам страхотно семейство. Синът ми Мартин е на 15 години. Почти четири години живея на малък остров - Фроя, в Западна Норвегия, заедно със семейството си. Със съпруга ми работим в огромна и много модерна фабрика за обработка на сьомга - СалМар. Тази работа беше абсолютна новост за мен, тъй като цял живот съм работила като продавач-консултант. Сега обожавам професията си!!! 




2. Как взехте решението да заживеете в чужбина, какво Ви мотивира да направите тази крачка?
Съпругът ми замина преди 6 години за Норвегия съвсем случайно. Мислихме да поработи година и да се прибере... Мина година, мина втора... и на третата решихме или да се прибере или ние с детето да отидем там. Абсурдно е едно семейство да живее разделено. Никога не съм искала или мечтала да живея извън Добрич. Работите в България вървяха (и вървят) много зле.... и ето, че се озовах на 5000 км от дома... но без желание да  търся щастие и сигурност в чужда страна!

     
3. Какво най-силно Ви впечатли през първия ви ден в Норвегия?
Впечатли е силно казано. Съпругът ми ме предупреди къде отивам. Кацнах на едно тъмно, студено, мрачно и неприветливо място. Място, за което казват, че е едно от най-хубавите за живеене в света... Идвах от най-слънчевото, цветно и светло кътче и видях само кафяви и черни тонове. Редуват се само камъни, море, камъни, море и през няколко километра по някоя къщичка. Фроя е с 4000 - 5000 жители, 2-3 магазина и фабрика за риба.... Няма нищо впечатляващо - няма театър, заведения, градски транспорт, такси е абсурдно да ползваш, киното е на 25 км, няма болница, в магазините има по два вида сапун, прах, паста за зъби. Алкохол изобщо не се продава. Ако ти трябват някакви комунални услуги... шивач, обущар, оптика, химическо, фото... забрави! Ад! Много по-късно при мен дойдоха и някакви добри впечатления!


4. Трудно или лесно се адаптирахте към новата среда? Наложи ли се да правите компромиси?
Адаптирах се (и все още се адаптирам) изключително трудно, поради много причини и фактори. Зависи от къде идваш, какво търсиш и как си живял. На повечето българи им харесва тук. Казват, че най-важното е стомахът и портфейлът да са пълни. Моето скромно мнение е, че душата трябва да е пълна! Затова целият ми живот тук е един компромис, дано да си струва... Правя го заради сина си, защото той се чувства много добре тук. 

5. Какво не знаят българите за Норвегия?
Вероятно тук е мястото да кажа и някои хубави неща за Норвегия... Чистота, чистота! Всички винаги и навсякъде са усмихнати и вежливи! Няма бездомни животни, никъде не се пуши, забранена е продажбата на алкохол и цигари до 18г. (и се спазва), 5 дневна работна седмица, 7,5 часа на ден. Няма катастрофи и кражби, държим си колите и жилищата отключени. Ако работиш през уикенда се плаща от 50 до 100% отгоре. Сигурност за самотни майки, пенсионери, инвалиди. Различните деца учат заедно с всички. Да подкупиш полицай е смехотворно, може да лежиш в затвора само за превишена скорост. Но това, което ме възхищава (ние го нямаме) е националната гордост! Норвегия няма богата история, богата култура, литература, театър, кино. Бедна кухня, традиции... Светлинни години назад от България, но са изключително горди с това, което имат. Изключително толерантни към различните религии и цвета на кожата. За тези и много други неща можем да вземем пример от норвежците.
 
6. Какво научиха местните от Вас за България и Добрич?
Честно казано - нищо... Така е, защото във фабриката почти няма норвежци (само началниците). Работим с поляци, литовци, латвийци и естонци. Говорим само на руски език. Голям парадокс - живеем в Норвегия, а говорим руски... Но синът ми е правил в училище доста презентации за България - кухня, климат, традиции, празници, икономика. 

7. Контактувате ли с много българи, поддържат ли се нашите сънародници в чужбина?
На остров Фроя живеят около 50 българи. За огромно съжаление ние сме еднакви, както в България, така и в чужбина. Нито сме много работливи, нито образовани.... супер егоистични, злобни и самовлюбени... Но все пак, аз и съпругът ми сме щастливи, че тук също си намерихме прекрасни приятели. Част сме от весела компания от около 20 души. От различни градове - Плевен, Пловдив, София, Царево.


8. Как отбелязвате типичните български празници (именни дни, Баба Марта и др.)?
С въпросната компания не пропускаме да празнуваме с повод и без повод! Животът тук е изключително скучен и еднообразен и не пропускаме веселбите. Отбелязваме празниците както си му е реда. На Коледа слагаме на масата баница с късмети, сармички, баклавички. На Великден боядисваме яйца, правим козунаци и т.н. Слушаме българска музика, играем хора. Правим всичко възможно тук да има частичка от България! Но никога не е същото, както у дома, ароматът на ястията не е същият, атмосферата не е същата и ние не сме същите... На празници винаги имам буца, заседнала в гърлото и сълзи, които всеки момент ще бликнат...                                                                               

9. Кой е най-яркият Ви спомен, свързан с Добрич?
Въпросът звучи така, сякаш Добрич вече не съществува! Разбира се спомените ми са много и ярки! Обожавам, когато съм в отпуск (винаги през лятото) да изляза сама на центъра, да вдишвам дълбоко родния добрички въздух, да си купя вестник и да седна на кафенето под електронния часовник! Голямо удоволствие! Гледам минаващите хора, майки с колички, клюкарстващи пенсионери, бързащи за работа хора! Наслаждавам се на зелените дървета и парещото слънце... И завиждам! Завиждам на хората, че не трябва след 2-3 седмици да стягат куфарите и да се качват на самолета... Всяка минута в Добрич ми е ценна и свидна!                     
 
10. Колко често се прибирате в България и Добрич? В каква посока се развиват те според Вас след вашето заминаване?
Прибираме се само веднъж в годината - през лятото. За развитието на Добрич вероятно не мога да дам точна оценка. Виждам красивия център, прекрасния градски парк, но виждам и други неща. Например мръсотията и лошите пътища по кварталите, безработица, тъжни и отчаяни хора... Виждам  заминаващи за чужбина младежи, които вероятно никога няма да се върнат... Това май не е много оптимистично!!!                                       

11. Бихте ли се върнали отново да живеете в България? А в Добрич?
Абсолютно!!! Бленувам всеки ден да се върна в родния си Добрич! Там е моето местенце, там е моето семейство, моите приятели. Там съм родила детето си, там е половината ми сърце... Трябва да се върна, за да се почувствам цяла!