Просто се чудих за какво да пиша...

Колко е важно да бъдем самите себе си и да допуснем близо нас само истински хора ще ни обясни в новата си статия Златина Стефанова. Авторката на рубриката "Гласът на младежта" е на 20 години, от Добрич, студентка в ИУ - Варна.

Просто се чудих за какво да пиша...

Просто се чудих за какво да пиша...

От дълго време исках да напиша статия, но не знаех на каква тема да бъде. Една вечер просто отворих текстов документ и започнах да пиша. Ей така – каквото ми е на сърце и душа. Без да се притеснявам да разкрия чувствата си – понякога мрачни, а понякога прекалено добри. Искам да съм истинска, защото аз самата чувствам, че имам нужда от повече такива хора около мен. Хора, които не се притесняват, че ще изглеждат глупаво и ще бъдат до вас, ако вие изглеждате по подобен начин. И като казвам истински, имам предвид като малките деца. Нали ги знаете колко са сладки и невинни? Казват истината в очите, а ние продължаваме да ги обичаме! Замисляли ли сте се каква е причината да изпитваме любов към тях? Защото са деца или защото казват истината? Обзалагам се, че ви се иска отговорът да е – защото казват истината. В действителност е, защото са деца и много бързо ще защитя тезата си. Още сега пребройте колко зрели хора, които са честни към вас, сте запазили близко до себе си. От получената бройка извадете семейството, половинката и оставете само приятелите. За колко от тях сте сигурни, че са справедливи към вас? Колко от тях ще запазите като приятели, ако са искрени към вас, както родителите ви например? Да, забавно е да се броят подобни неща!


Много често съм имала неразбирателства с близки хора, защото съм била откровена към тях. Те не са ме разбирали и са казвали – звучиш като майка ми! Това е толкова прекрасно сравнение. Ако някой ти се кара и звучи като майка ти, значи ти мисли само и единствено доброто. Затова отново питам - колко от приятелите си ще запазите, ако са искрени към вас като родителите ви? Оценяйте честността, тя е адски скъпа. Не я хвърляйте като мръсна кърпичка в боклука. По този начин не губите само отпадъка, а и самия човек.

Силно се надявам да разбирате това, което пиша. Няма да се разсърдя, ако някой ми каже – не мога да вникна в думите ти. Понякога и аз самата не разбирам себе си и околните. Сигурна съм, че не само аз съм изпитвала подобно чувство. Най-лошото обаче е да останете неразбран. Никой да не си направи труда поне малко да схване нещо от цялата ситуация. Най-лесно е да си кажем, че нищо не разбираме и да зарежем всичко.

Пазете истинските хора около вас! Намерите ли такива, не ги пускайте. Заминат ли един път, трудно ще се върнат обратно. Не спирайте да търсите такива хора - те си личат от километри. Един истински човек ще ви обича, уважава, подкрепя, помага  без да има ПОЛЗА ОТ ВАС и без да ви ИЗПОЛЗВА. Хората, които са естествени към себе си, са такива и към околните.

Не се сърдете, ако някога останете неразбран. Със спокойствие се опитайте отново да обясните. Ако околните не искат да ви чуят, просто си отидете. И помнете, че в такива ситуации не губите нищо, а само печелите. Не се ядосвайте, ако понякога не разбирате другите. Любезно помолете отново за обяснение. Ако то не ви бъде дадето, просто си отидете. И помнете, че в такива ситуации не губите нищо, а само печелите. Това са етапи от живота, в които изчистваме фалшивите хора и оставяме истинските.

Животът е твърде кратък, за да не бъдете себе си. Тази възможност ви е дадена тук и сега, затова не я пропускайте!