Нормалното е прекалено скучно

"Нормалното е прекалено скучно" е новата статия на Златина Стефанова в рубриката й "Гласът на младежта". Авторката е на 21 години, от Добрич, студентка в ИУ - Варна.

Нормалното е прекалено скучно

Нормалното е прекалено скучно

Харесвам хората, които пият много сладко или горчиво кафе. Не слагат по 1-2 захарчета в напитката, защото повечето правят така. Харесвам хората, които не се притесняват да признаят, че не харесват лятото. Не чакат с нетърпение да отидат на море, защото другите правят така. Харесвам хората, които слагат цветни дрехи, изпълнени с настроение. Не се обличат едноцветно, защото повечето правят така. Харесвам хората, които не се притесняват да говорят за страховете си. Страхуват се от обсебващите мисли, паническите атаки или да вървят сами в тъмното. Без проблем признават това и са готови да преодолеят всяко едно нещо. Не крият това, което ги плаши, защото другите правят така. Наясно са, че всеки носи някакъв страх в себе си. Харесвам хората, които вярват в ангели или извънземни. Не смятат, че това са измислици, защото и другите мислят така. Харесвам хората, които имат мечти и се борят за тях. Някой им казва, че това, което искат е налудничево. Те не позволяват да им се повлияе отрицателно. Харесвам хората, които са приятно луди. Тези, които се смеят силно и умеят да се забавляват. Не се преструват на нормални. Не живеят в поставени от другиго граници. Те просто са такива, каквито са. Знаят, че животът е твърде кратък, за да са винаги сериозни. Знаят, че нормалното е прекалено скучно. Харесвам хората, които живеят в свой цветен свят. Животът е прекрасен, когато добавим различни цветове. Тогава става дъга и всичко наоколо е красиво. Харесвам хората, които вечно са усмихнати. Тези, които зареждат с положителна енергия околните. Харесвам хората, които понякога са объркани. Въпреки това не спират да търсят светлина в тунела, защото някой им е казал, че няма надежда.

Харесвам странните и особени хора. Тези, които не спазват наложените граници от обществото. Харесвам хората, които просто са себе си. Всъщност тези, които не се притесняват да бъдат себе си. Тези, които слушат единствено вътрешния си глас. Тези, на които не можеш да наложиш своето мнение. Понякога са твърдоглави, а друг път адски странни. В повечето пъти не успяваш да разбереш действията им. Много често и те самите не успяват да се разберат. Въпреки това са себе си, ей затова ги харесвам.