Всяко ъгълче на сградата, в която се помещава Община Добричка съхранява много исторически моменти

Сградата на община Добричка (селска) е построена на мястото на стария тутски конак, който е бил малко по на югозапад в същия парцел, а до него се е намирал затвора и жандармерията.

Всяко ъгълче на сградата, в която се помещава Община Добричка съхранява много исторически моменти

Някога в Османската империя конак или сарай са били наричани представителни сгради, служещи за официални резиденции (месторабота и/или жилище) на местни османски управници - валии (областни управители) и др.



В северната част, зад днешната сграда се е намирала чешмата, по-известна като „сарайчешмеси”.


След Освобождението на България през 1878, още през първата година, при кметуването на първия кмет Стефан Баев е построена сградата на Общината. Сградата е построена с фасада към главната улица. Тя е била с фасата обърната към главната улица

В северната и западната част на сградата е имало парк с висока около метър каменна стена, а около нея е бил засаден люляк, който ограждал стабилно парка и разпръсквал аромат и прохлада през горещите летни дни. Старата чешма е била изведена на главната улица до входа на парка – иззидана в каменната ограда, с прикрепен метален черпак за утоляване на жаждата. През социалистическата власт през 1965 година паркът е бил разрушен и на негово място е било издигнато кино „Добрич”.


През годините сградата на общината е била свидетел на много исторически и културни събития в града. Тя е била трибуна на официални лица  при манифестации, военни паради, градски чествания и други. На тази трибуна пред общината е била произнесена речта на генерал Георги Попов при освобождението на Южна Добруджа и Добрич на 25 септември 1940 година.  На малкото площадче пред общината на 1 ноември 1942 година е посрещнат при първото му идване в града Борис III.  Днес на стената на сградата е поставен барелеф и паметна плоча за това събития.

По време на социалистическата власт  през 1962 година пред сградата преминава парада на децата, представящи приказни герои по време на първите чествания на седмицата на детската книга, когато Толбухин (днешен Добрич) е първата столица на този пролетен детски празник след София.