Най-безгрижните години съм си прекарал в Добрич
Носталгията е голяма и ако в родния град печелех колкото в Полша, бих се върнал, споделя Илия Петров, който вече двайсет и втора година живее във Вроцлав.
nadmin
1. Представете се с няколко изречения за нашите читатели
Казвам се Илия Петров, на 34 години съм, женен, с две деца – дъщеря ми Майа е на 8 години, а синът ми – Игнасий едва на месец. Майка ми е полякиня, а баща ми – българин. Дo 1990 година живеех в Толбухин … после Добрич:). През същата година заминах като студент в Полша да следвам в Академията по икономика „Oskar Lange” във Вроцлав. От 1995 година работя по своята професия Маркетинг и реклама. Личните ми интереси са свързани с филмите, музиката и акваристиката.
2. Как взехте решението да заживеете в чужбина, какво Ви мотивира да направите тази крачка?
Много лесно взех решението:) - преди да завърша гимназия, вече бях приет за студент в Полша и докато съучениците ми се подготвяха за приемни изпити, при мен вече беше предопределено къде и какво ще уча. Баща ми винаги повтаряше: „Естествено, сам решаваш за своето бъдеще…но заминаваш за Полша.”
3. Какво най-силно ви впечатли през първия Ви ден в града, в който заживяхте?
Пристигнах през август... и през целия месец не видях слънце: облаци, дъжд, студ … беше много потискащо.
4. Трудно или лесно се адаптирахте към новата среда? Наложи ли се да правите компромиси?
Адаптирах се постепенно по време на студентството си. Първата година на 100% бях сигурен, че се връщам. Втората - 75%, третата - 50%, четвъртата - 25%, а петата търсех усилено работа, за да остана в Полша. Що се отнася до компромисите… преподавателите бяха снизходителни към мен да преминавам в следващия курс, освен професорът по математика:).
5 . Какво не знаят българите за Полша?
Туризмът в Полша е много развит, в смисъл, че всяка година поляците заминават на почивка. От няколко години България отново е модерна дестинация за отпуск сред тях. Мисля, че през лятото българите имат възможност често да се срещат с поляци. Това, което не знаят е може би полската история.
6. Какво научиха местните от Вас за България и Добрич?
Всички мои приятели и след това роднини, от страна на жена ми, вече са били в България. Показал съм им цялото Черноморие от нос Калиакра до Несебър и Бургас. На мъжката част от компанията им хареса най-много ракията, шопската салата и кебапчетата:)), а на дамската - магазините. Това естествено, в кръга на шегата... е … без ракията и шопската:). Винаги съм им организирал екскурзии и заедно с това обяснявам историята на България и Добрич. Най-много ми е жал само, че никога няма време да се отиде до Рилския манастир и пр.
7 . Контактувате ли с много българи, поддържат ли се нашите сънародници в чужбина?
Във Вроцлав има почетен консул на България, който организира срещи. Докато бях студент даже често участвах в тях, но вече не ми остава време за това.
8. Как отбелязват типичните български празници?
Винаги получавам мартенички от България и си ги носим цялото семейство. А като видим щъркел, ги връзваме на дърво.
9 . Кой е най-яркият Ви спомен, свързан с Добрич?
Най-безгрижните години съм си прекарал в Добрич… имам много спомени. Центъра, парка, Добруджа (футболния отбор), кино Родина, Ропотамо... Всичките срещи бяха винаги пред Ропотамо – даже никой не казваше къде, ами само в колко часа:).
10. Колко често се прибирате в България и Добрич? В каква посока се развиват те според Вас, след Вашето заминаване?
Почти всяка година съм в България поне за две седмици. Огромно впечатление ми направи Добрич преди 3-4 години. Преди ми се струваше мрачен…сив, а тогава, като паркирах зад кино Родина, тръгнах из центъра, някак си бях много позитивно изненадан как е „грейнал” градът.
11. Бихте ли се върнали отново да живеете в България? А в Добрич? Този въпрос си го задавам и аз. Носталгията е голяма… може би, ако печелех колкото тук – да.
