Една бъдеща правистка от Добрич в световната столица на правото

В рубриката ни "Добричлии в чужбина" този път ще ви срещнем с Лилия Добрева. Нашата съгражданка следва право в Хага - градът, известен като дом на Международния съд, Международния наказателен съд, Международния трибунал за военни престъпления в бивша Югославия, Европол и много други. Холандците са изключително пестелив народ и никой не парадира с висок стандарт на живот, българските студенти в Хага сме известни като най-трудолюбивите и весели, разказва Лилия.

Една бъдеща правистка от Добрич в световната столица на правото

1. Представете се с няколко изречения за нашите читатели.

Здравейте, казвам се Лилия Добрева, на 19 години, от град Добрич. Завърших в ЧПГТП “Райко Цончев” през 2011 година, след което бях  приета да уча Европейско и Международно право в Хага, Холандия, където съм вече от почти една година.

 

haga_3_600_01 

 

2. Как взехте решението да заживеете в чужбина, какво ви мотивира да направите тази крачка?

Бях категорична, че искам да уча право, въпросът беше къде да продължа с висшето си образование. Проучих много внимателно катедрите по право в България и чужбина. Имам много роднини и познати в Европа, които ме посъветваха, че ще имам по-голяма възможност за реализация в тази област, ако продължа образованието си в чужбина. Отделно се свързах със студенти в Хага, които са доволни от обучението, особено катедрата по право, която е с практическа насоченост. Благодарна съм на родителите ми, които ми дадоха възможността да продължа образованието си извън България и винаги са ме подкрепяли в решенията ми.

 

  haga_2_600 

 

3. Трудно или лесно се адаптирахте към новата среда? Наложи ли се да правите компромиси?

Страната като цяло е добре уредена, кризата се усеща много малко в сравнение с други Европейски страни. Огромно впечетление ми направи, че хората са дружелюбни, готови са да ти помогнат ако си в затруднение. Навсякъде е чисто, по-голямата част от холандците се предвижват с колела, има специални велоалеи. В Хага има хора от цял свят – Рио де Женейро, САЩ, Германия. Лесно е да се адаптираш, а и холандците са много отворени към чужденците, една от първите страни, въвела обучението на Английски език. Компромиси се правят, когато живееш с чужд човек, трябва да се съобразяваш, но съм изключително щастлива, че попаднах на българки, на които мога да разчитам във всеки един момент, както и те на мен.

 

lili_haga_2_600 

 

4. Какво не знаят българите за Холандия?

Бях приятно изненадана, когато разбрах, че в Холандия има български магазини и заведения. Разбира се, освен вятърните мелници, лалетата и дървените обувки и че канабисът е легализиран, трябва да спомена и колко са пестеливи холандците. Казват: при нас всичко е малко: и земята ни, и ресурсите ни, затова сме длъжни да ги употребяваме разумно. Сутрин и на обяд — вкъщи или на работа, те хапват студени или претоплени сандвичи. Вечерята — задължително в 18 ч за цялото семейство — както споменах, тук се нарича обяд и тогава вече се консумира готвена храна, също така разумно пресметливи и когато канят гости. Тук всички се държат с достойнство и естествено: не е прието да се парадира с богатство, с облекла, имоти или имущество — било проява на лош вкус.

 

holland_600 

 

5. Какво научиха местните от вас за България и Добрич?

Българите в Хага са около 1 000, в университета е известно, че най-трудолюбивите и усърдни сме ние, затова изкарваме и най-високите оценки. Освен, че учим усилено, знаем и как да се забавляваме, винаги е весело с нас. Имаше студенти, които не знаеха дори къде е България, но имаше и такива, които знаеха доста от традициите ни, идвали са на почивка по Черноморието и са останали доста доволни. Състудентите ми от катедрата по право имаха възможността да опитат някои от традиционните български ястия. Лятото някои от тях ще дойдат да прекарат лятната си ваканция по родните курорти и  да се запознаят с културата ни, манталитета и начина ни живот, надявам се да останат с добри впечетления.

 

haga_universitet_600 

 

6. Контактувате ли с много българи, поддържат ли се нашите сънародници в чужбина?

Да, живея с други две българки, с които се разбирам много добре. Имам и други съученици от Добрич и Варна, които учат тук. В същото време се опитвам да поддържам и връзка с приятелите и познатите ми от България, които нямам търпение да видя като се прибера лятото.

 

lilli_dobrich_600 

 

7. Как отбелязвате типичните български празници? lilli

Лично аз държа българските традиции да се спазват, независимо в коя част на света се намирам. 8-ми декември посрещнахме в Българско заведение в Хага, за Баба Марта майка ми беше пратила мартенички от България, които вързах не само на българите, а и на състудентите ми, които бяха иключително любопитни да научат подробности за тази наша традиция. За предстоящия Великден ще боядисаме яйца, именния ми ден на Цветница също ще бъде отпразнуван според обичаите ни.

 

8. Кой е най-яркият Ви спомен, свързан с Добрич?

Спомените ми в Добрич са доста, главно свързани с гимназията, където завърших и с приятелите ми, нямах търпение да замина извън граница, но сега тези моменти ми липсват.  Много съм щастлива, че израстнах в Добрич и ще си остане родния ми дом, независимо къде ще живея за в бъдеще.

 

9. Колко често се прибирате в България и Добрич? В каква посока се развиват те според вас след вашето заминаване?

За мое огромно съжаление, се прибирам 2 пъти в годината, но родителите ми и приятелите ми идват на гости от време на време. Не крия, че България ми липсва много и нямам търпение да се прибера за лятната ваканция.  Относно Добрич, сигурна съм, че  има добри предпоставки за качествено образование, разширяване на социални услуги и разширяване на инфраструктурата за спорт и свободно време.

 

10. Бихте ли се върнали отново да живеете в България? А в Добрич?

В България бих се върнала, ако един ден дипломата ми от Холандия за висше образование бъде призната, което в момента е невъзможно. Дали ще е в Добрич не знам, но най-вероятно ще избера Варна или София.

 

haga_600

 

holland_2_600