За моя характер да живея на различни места по света е нещо нормално

За моя характер да живея на различни места по света е нещо нормално
Изкушенията на непознати земи и народи водят вече 12 години една добричлийка по света.
Ралица Иванова заминава за САЩ едва на 18 години и постъпва като студентка в Чикагския университет „Лайола”. След 10-годишна успешна кариера на икономист зад океана, се мести в Холандия, водена от непрекъсната жажда за опознаване на нови култури.

1. Представете се с няколко изречения за нашите читатели
Казвам се Ралица Иванова и съм на 29 години. В момента живея в Ротердам, Холандия от две години, а преди това живях в 10 години в Чикаго, САЩ. По професия съм счетоводител и в момента съм мениджър „управление на риска” в Wilmar – производител на палмови масла и други агрикултури в Азия. Преди да се преместя в Холандия, работех в Корпоративни консолидации в Aon - застрахователен брокер.
През свободното си време обичам да пътувам, да чета и най-вече да се запознавам с нови култури. 

 

ЧикагоЧикаго


2. Как взехте решението да заживеете в чужбина, какво Ви мотивира да направите тази крачка?
Честно казано, не съм много сигурна защо толкова много исках да отида да живея в чужбина. Когато си на 17 – 18 години светът изглежда доста привлекателен и в действителност много малко неща те задържат на едно място. Мисля, че моето любопитство ме накара да замина. Винаги съм имала избор да остана в България и дори тогава бях приета в наш университет. В крайна сметка, избрах да отида в САЩ и да видя какъв е светът извън България. Дори и сега не мисля, че бих се спряла на едно място. Преди две години отново реших да се преместя в друга държава и сега вече умувам къде бих искала да живея след 5 години, например. В това отношение не съм се променила много през последните 12 години. Винаги съм искала да опозная света, не само да отида на почивка някъде, а да вникна в нови култури и традиции, да разбирам местното население и да видя как животът може да бъде по-различен. Мисля, че винаги съм била човек на крайностите и не се страхувам да взема каквото и да било решение. За моя характер да живея на различни места по света е нещо нормално.

 

РотердамРотердам 

 

3. Какво най-силно ви впечатли през първия Ви ден в града, в който заживяхте?
Бих казала, че моите впечатления от Чикаго и Ротердам са много различни. В Чикаго всичко беше страшно подредено и навсякъде цареше ред и порядък. Имаше много спокойствие и пространство (в началото живях в предградията). Нека не забравяме все пак, че бях на 18 години и гледах на света през „розови” очила.
Когато се преместих в Ротердам нещото, което ми направи страшно голямо впечатление бе, че всичко е много малко и всеки е много забързан нанякъде.


4. Трудно или лесно се адаптирахте към новата среда? Наложи ли се да правите компромиси?
Разбира се, че е трудно да се адаптираш към нова среда. Най-трудно според мен е да свикнеш с мисълта, че колкото и да не ти харесват нещата в тази среда, си тук по собствено желание и нямаш право да се оплакваш или да критикуваш. В годините, обаче когато започнеш да създаваш контакти с местни хора, започваш  да ги разбираш по-добре, опознавайки културата им и съответно да оценяваш подобаващо всичко, което новият за теб свят ти предлага. Много е важно да се адаптираш  бързо, в противен случай се обричаш на безкраен кръг от недоволство и страдание. 


Компромиси… Разбира се, че съм правила компромиси и ако трябва да съм честна, не е възможно да си в чужбина и да не правиш компромиси. Не мисля, че дори и да бях останала в България щях да съм в много по-добра ситуация. Бих казала, че моето семейство е направило най-големите компромиси за мен. Не бих си и представяла, че за тях е било лесно да живея толкова далече от тях. Това може би е нещо, което не всеки осъзнава, когато реши да замине за чужбина. Дори и да отидеш сам и да минеш през всичките трудности „сам”, твоето семейство е винаги с теб и за тях не е никак по-лесно, дори и те да са в България.

 

ЧикагоЧикаго 


5 . Какво не знаят българите за САЩ и Холандия?
Не мога да говоря от името на всички, но това, което аз не знаех е, че и в Холандия и в САЩ ти си просто един от многото емигранти. Нищо не е както го виждаш на телевизията. Няма го „червеният килим” и лесният живот. Трябва да си много наясно какво искаш и как да го постигнеш.


6. Какво научиха местните от Вас за България и Добрич?
Винаги съм твърдяла, че България е много красива държава. Винаги съм се гордяла с историята и културата ни! Много мои приятели и колеги знаят за България и някои от тях – за Добрич. Нещата, които най-често споменавам са традициите и забележителностите в България. Откакто живея в Европа, по-често срещам хора, които са били у нас, макар и само в големите курорти. Това, в което аз се опитвам да ги убедя е, че няма никакви проблеми да се пътува из страната самостоятелно – много хора си мислят, че не е безопасно и няма нищо друго в България, освен Златни пясъци, Слънчев бряг или Боровец!

 

7 . Контактувате ли с много българи, поддържат ли се нашите сънародници в чужбина?
Честно казано, не поддържам много контакти с други българи в чужбина. В началото  познавах много сънародници, но малко по малко, нещата се промениха. От една страна, за мен така е по-лесно да се интегрирам в новата държава. От друга, искам да опозная местния начин на живот, да познавам хора от много различни субкултури. Това прави живота в чужбина много интересен за мен.


8. Как отбелязвате типичните български празници?
Винаги съм се опитвала, ако мога да празнувам типичните български празници всяка година. Това е изключително интересно за  много мои приятели. Както за мен е интересно да науча за чуждите традиции, така и за тях представляват интерес българските.

 

Известните кубични къщи на РотердамИзвестните кубични къщи на Ротердам


Помня, когато  в университета веднъж трябваше да пишем на тема, която се отнасяше за нашите национални традиции и аз тогава разказах за Баба Марта. Моят професор беше много впечатлен и дори беше написал, че иска поне веднъж да е в България за 1-ви март. Разбира се, следващата година му занесох мартеница. Лесно ми е да не забравям за българските празници, защото моето семейство винаги ми напомня за тях.


9 . Кой е най-яркият Ви спомен, свързан с Добрич?
Не бих казала, че е само един, но мисля, че нещото, което е запечатано в моето съзнание е спокойният живот. Аз имам прекрасни спомени от Добрич! Винаги, когато съм в България, се прибирам „вкъщи”. Това е един много прекрасен  град и хората, като цяло са много отворени и добронамерени. Мисля, че много лесно можеш да намериш баланса работа – личен живот. Добрич не е град, в който има много места да се видят или много исторически забележителности, т.е. не е типичната туристическа дестинация, но е много добро място да отраснеш и мисля, че заради това толкова много обичам този град.


10. Колко често се прибирате в България и Добрич? В каква посока се развиват те според Вас след Вашето заминаване?
Сега, когато живея в Европа, се опитвам да се прибера в Добрич поне два пъти на годината. Докато живях в САЩ, това беше много по-трудно и съм се връщала в България, мисля 4 - 5 пъти за 10 години.
Ако трябва да съм честна, нещата в България се промениха страшно много през последните 12 години. Аз не живея в България и за мен е много по-лесно да видя как се променя страната. Разбира се, през последните няколко години не е лесно, повярвайте ми, никъде по света в момента не е лесно! За мен разликата е огромна. Когато заминах през 2000 година, ми трябваше виза да отида където и да било. Сега виждам много позитивни промени, бизнеси навсякъде в страната, средната класа се развива и малко по-контролиран живот. Ако трябва да сравня България с Холандия ( и не става въпрос едно към едно в парично отношение), разликите не са кой знае колко големи.  Аз съм много изненадана колко бързо се развива България политически и икономически. Най-важното според мен е, че има много голям потенциал за растеж. Мисля, че България, в т.ч. и Добрич, имат още много възможности за развитие, но това зависи от всички граждани и управляващи как ще се възползват от този потенциал.


11. Бихте ли се върнали отново да живеете в България? А в Добрич?
Да, определено и мисля, че това е план, който ми се върти в главата от няколко години. Не сега, може би не и след 10 години. Не мисля, че съм готова да се „задомя”. Интересите ми към света се все още доста големи, но един ден, когато реша, че съм видяла достатъчно и съм преживяла достатъчно, със сигурност ще се върна в България и най-вероятно в Добрич.

 

ЧикагоЧикаго

Споделете в социалните мрежи:

Google+